Зелена крастава жаба

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зелена крастава жаба

Зелена крастава жаба (Bufo viridis)

Класификация

царство:	Животни	Animalia
тип:	Хордови	Chordata
клас:	Земноводни	Amphibia
разред:	Безопашати земноводни	Anura
семейство:	Крастави жаби	Bufonidae
род:	Крастави жаби	Bufo
вид:	Зелена крастава жаба	B. viridis'''

Научно наименование

	[[wikispecies: Bufo viridis\| Bufo viridis]]

Подвидове:

B. v. viridis

Зелената крастава жаба (Bufo viridis, Laur., 1768) е земноводно от род Крастави жаби (Bufo), срещащо се и в България. Оцветена е в светлозелено с тъмнозелени петна.

[редактиране] Разпространение

Зелената крастава жаба се среща от долината на Рейн на запад до Централна Азия на изток. На север ареалът ѝ достига до Южна Швеция, приблизително 60° северна ширина в европейската част на Русия и 50° северна ширина в Сибир. Среща се и в Северна Африка, северната част на Арабския полуостров и Иран.

Зелената крастава жаба е много сухоустойчив вид, като се среща и в полупустинни местности без близки водоеми. Типична е за равнинните степни области, като избягва горите. Добре се приспособява към интензивно обработвани земи, като дори е по-многобройна в селските дворове, отколкото извън населените места.

В България зелената крастава жаба се среща в цялата страна до надморска височина от 1200 m, но е намирана в Рила на височина от 2300 m. Разпространен е подвидът B. v. viridis.

[редактиране] Начин на живот и хранене

Зелената крастава жаба се храни с насекоми, червеи, паякообразни, охлюви. Известно е, че унищожава много селскостопански вредители (колорадски бръмбари, зелеви гъсеници и други).

Зелената крастава жаба е активна предимно нощем, но понякога излиза и през хладни и дъждовни дни. Денят прекарва закопана в рохка земя, скрита сред влажна шума или на някое друго подходящо място. Зимува в дупки на гризачи, мазета и водомерни шахти в селата и други подземни скривалища.

[редактиране] Размножаване

Размножителният период на зелената крастава жаба е най-често през април. Тогава женските снасят 3000-7000 яйца (рядко до 12 800) в различни плитки водни басейни, включително временни локви. Те са разположени в прозрачни шнурове, достигащи дължина до 7 m, които копулиращата двойка прикрепва към подводната растителност. Малките метаморфозират за 45-65 дни, като в сухите райони на Централна Азия това може да стане и за 21 дни.