Звезда от Вергина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Звездата от Вергина или Звездата от Кутлеш е символ, който представлява стилизирана звезда със шестнадесет лъча. Открита е при археологически разкопки в околностите на село Вергина (бивше Кутлеш), Северна Гърция, изобразена върху златния ларнакс, намерен от проф. Манолис Андроникос през 1977 в царска гробница от времето на Антична Македония.
Проф. Андроникос разчита символа като звезда, като преливаща звезда или като преливащо слънце. Той предполага, че ларнаксът се появява по времето на Филип II Македонски, бащата на Александър Велики, макар че други историци предполагат, че гробницата всъщност принадлежи на по-късен македонски владетел Филип III Аридей. Златният ларнакс е изложен в археологическия музей на Вергина, много близо до мястото, където е намерен. Друга версия на Звездата от Вергина, с 12 лъчи, е намерена изобразена върху ларнакса на Олимпия.
[редактиране] Интерпретации на Звездата от Вергина
Значението на Звездата от Вергина е неясно. Археолозите не са единни в това дали звездата е символ на Древна Македония, на Филиповата Аридейска династия, дали е религиозен символ, или просто е декоративен елемент. Проф. Андроникос нееднократно я интерпретира като "емблема на Македонската династия", макар че Юджийн Борза посочва, че звездатат e широко използвана в античното македонско изкуство. Осемлъчевата звезда често се среща върху античните македонски монети и щитове от този период. Точната конфигурация на Звездата от Вергина (лъчи или други подобни ленти, изобразени около окръжност, представляваща преливаща звезда) не е откривана преди археолозите да намерят тази във Вергина, чиято конфигурация се смята за най-точната. Има образци с осем и дванадесет лъча. Според Джон Пол Адамс звездата е отдавна установен декоративен елемент в античното гръцко и близкоизточно искуство. Това опровергава мнението, че звездата от Вергина изключителен "царски" или "национален македонски символ".
[редактиране] Спор за знамето
|
|
|
След откриването на златния ларнакс (кутия), много от гърците започват да възприемат звездата от Вергина като символ на приемствеността на античната македонска култура и модерна Гърция. Днес символът е широко разпространен в Гърция. Звездата от Вергина на сино поле обикновено е изпозлвана като държавна емблема на три периферии, префектури и общини в региона Егейска Македония. Синьото знаме със Звездата от Вергина пo този начин се появява през 80-те години на 20 век.
Същият символ е заимстван и от голямата македонска диапсора, а по късно след разпадането на Югославия, независима Република Македония поставя Звездата от Вергина на новото си знаме.
Звездата от Вергина става причината за полемика вътре в самата Република Македония и в отношенията й със съседна Гърция. Албанското малцинство не одобрява този новото знаме страната, тъй като го смята за етнически символ на славянското мнозинство в Македония, който не е подходящ за една мултиетническа държава. В Гърция се разразяват яростни протести. Гръцкото правителство и мнозинството от гърците смятят, че това е незаконно присвояване на чисто елиниски символ и предявяване на претенции върху наследството на Филип II Македонски. През юли 1995 говорителят на гръцкото външно министерство излиза със заявление, че: "гръцкия символ е откраднат". Националисти от двете страни свързват Звездата от Вергина със по-ранната Витлеемска звезда и изказват аргументи, че техните народи използват този символ в продължение на хилядолетия.
Въпреки че, македонското правиелство опровергава всички по-нататъшни мотиви, знамето се превръща в основен проблем и обект на широки политически дискусии между двете страни в началото на 90-те години на 20 век. Гръцките протести издигат препятствия и успяват да забранят изпозлването му в редица международни организации, включително в Обединените нации, на Олимпийските игри и в официалните представителства на Република Македония в Съединените щати и Австралия.
В резултат на разразилия се спор със съседна Република Македония, Звездата от Вергина започва да бива поставяна върху много нови публични и обществени места и учреждения. Античният македонски символ е поставен върху гръцките монети от 100 драхми през 1992 и се появява вурху полицейските униформени знаци на полицията в Атина. Гръцката телевизия Македония сменя логото си като замества буквата омикрон със Звездата от Вергина, банка Македония и Тракия по същия начин сменя своето лого, както и някой гръцки военни единици. През февруари 1993 гръцкия парламент приема декларация, с която обявява Звездата от Вергина за официален национален символ. През юли 1995, Гърция заема позиция с искане към Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) за притежание на изключителни права върху Звездата от Вергина.
Спорът частично е разрешен през октомври 1995 след компромис прокаран със посредничеството от Обединените нации. Символът е премахнат от знамето на Република Македония, като част от споразумението предвижда установяванрето на дипломатически и кономически отношения между двете страни. Звездата от Вергина е заместена от стилизирано осемлъчево слънце (звезда). Според македонските историци това слънце е аналог на Звездата от Вергина и е намерено върху дялан камък, датиращ от бронзовата епоха, след археологически разкопки близо до град Кратово и представлява истинския символ на античното македонско искуство. Още един факт подкрепящ новия дизайн на македонското знаме, станало обект на бурни спорове вътре в страната и добило прозвищетото винтилатора е, че подебен осемлъчев силмвол използват и власите и аромъните, живеещи в Република Македония, като с това новото знаме стaва общонационален символ.
