Жертвоприношение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жертвоприношението е практика на предлагане храна или живота на животни или хора на боговете, като акт на омилостивяване или богопочитание, начин за израз на молително отношение към висша сила. Терминът има и метафорично значение, което описва доброволното безкористно лишение от нещо ценно в полза на другите.
[редактиране] Теология на жертвоприношението
Теологията продължава да разглежда жертвоприношението дори в онези религии, в които тя вече не е ритуална практика, а така също и в онези религии, в които то присъства под формата на приношение на плодове или пък присъства в изкуството и историята на религията. В различните религии жертвоприношението присъства по различни причини:
- Божествата имат нужда от жертвоприношение, за да поддържат силата си.
- Пожертваното служи в сделка с божество, което предлага своето благоразположение в замяна.
- Душите или кръвта на пожертваните живи същества съхраняват мана или друг вид енергия или сила, от която божествата се ползват.
- Предлагане на изкупителна жертва, върху която се изсипва гнева или ядът на божество, който иначе би достигнал хората.
- Жертвата лишава вярващите от блага и така става част от аскезата.
- Отдаденото се превръща в постъпление във фонд на религиозна организация; то е част от икономическата база, поддържаща свещенослужителите и храмовете.
- Жертвоприношението е част от фестивал и е консумирано от самите участници в него; тази практика съдържа елемент на преразпределение, където нуждаещите се получават дял по-голям от това, с което са допринесли.
|
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
