Екатерина II

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За филма от 1968 вижте Екатерина Велика (филм).

Екатерина II императрица на Русия

Родена:	2 май^* 1729 Щетин, днес Полша
Починала:	17 ноември^* 1796 Царское село, Русия

Екатерина II Велика (на руски Екатерина II Великая), родена София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст, е императрица на Русия от 1762 г. до смъртта си. Тя е най-дълго управявалият владетел на Руската империя, като периодът на нейното управление често е наричан „Златен век“ и е сочен като пример за просветен абсолютизъм.

[редактиране] Ранни години

Принцеса София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст е родена на 2 май^* 1729 г. в Щетин (днес Шчечин), Померания. Тя произхожда от второстепенен немски княжески род и е братовчедка на шведските крале Густав III и Карл XIII. Баща ѝ, Христиан Август, принц на Анхалт-Цербст, е на служба при краля на Прусия като губернатор на Щетин.

Със съдействието на руската императрица Елисавета през 1744 г. София Фредерика Августа е сгодена за Петър Фьодорович, херцог на Холщайн-Готорп и наследник на руския престол. Тя заминава за Русия, където полага големи усилия да се запознае с езика и обществения живот на страната. Въпреки неодобрението на баща си, приема православието и името Екатерина Алексеевна. На 21 август 1745 г. Петър и Екатерина се женят в Санкт Петербург, след което установяват двора си в Ораниенбаум.

Бракът на Екатерина и Петър се оказва несполучлив. След смъртта на императрица Елисавета на 5 януари 1762 г.^* Петър III става император на Русия, но с некомпетентната си политика само за няколко месеца печели неодобрението на аристокрацията, духовенството и армията. Екатерина, която смята, че той се готви да се разведе с нея, организира заговор за отстраняването му. Заедно със своя любовник Григорий Орлов, тя подготвя бунт на гвардията и принуждава Петър да абдикира, като става императрица под името Екатерина II. Малко по-късно Петър умира при неясни обстоятелства, като се подозира, че това става по нейна заповед.

[редактиране] Вътрешна политика

Екатерина II се заобикаля със способни, енергични и интелигентни сановници: Никита Панин, Пьотр Румянцев, Григорий Потьомкин, Александър Безбородко, Алексей Суворов и други. Общува с много видни свои съвременници — Волтер, Дени Дидро и други.

През 1767 г. Екатерина II свиква специална комисия, която трябва да реформира и кодифицира законодателството, и съставя за нея специален „Наказ“ (ръководство), като използва много прогресивни идеи на европейските интелектуалци и мислители: Шарл дьо Монтескьо, Волтер, Дидро и други. Създава специална организация „Свободно икономическо дружество“ (1765 г.) за защита интересите на дворяните, започва прокарването на границите между владенията на помешчиците. Екатерина утвърждава наследствените съсловни права на дворянството, а крепостното право обхваща нови групи селяни. Тя извършва административна реформа, като създава системата на губерниите (1775 г.). Премахнати са и последните остатъци от автономията на Украйна.

При нейното царуване в южните части на Русия се води Селската война (1773-1775 г.), въстание на казаци и селяни под ръководството на Емелян Пугачов, който се представя за цар Петър III. Бунтът е потушен с твърдост и жестокости.

[редактиране] Войни с Османската империя

С успеха си в Руско-турската война от 1768-1774 г. Екатерина превръща Русия във водеща сила в Югоизточна Европа. По време на войната Османската империя претърпява някои от най-тежките поражения в историята си, сред които битките при Чесма (1770) и Кагул (1770). Руски войски, командвани от Алексей Суворов, за пръв път преминават на юг от река Дунав. В резултат от войната Русия получава достъп до Черно море, като заема рядконаселените степни области на днешна Южна Украйна, където са основани градовете Одеса, Николаев, Екатеринослав (днес Днепропетровск), Херсон. Съгласно Договора от Кючук Кайнарджа (1774 г.) Русия получава право да защитава интересите на християните в Османската империя, а Кримското ханство получава независимост от султана.

През 1783 г. Русия анексира Кримското ханство. Османците се опитват да се противопоставят, но Руско-турската война от 1787-1792 г. е катастрофална за тях е те трябва да се примирят със загубата на Крим.

[редактиране] Политика в Западна и Централна Европа

На европейската политическа сцена Екатерина II се опитва да действа като посредник в споровете между друггите големи държави. Така през Войната за баварското наследство тя посредничи между Прусия и Австрия. През 1780 г. организира група държави, стремящи се да защитят неутралните кораби по време на Американската война за независимост.

През 1763 г. Екатерина II поставя бившия си любовник Станислав Понятовски на трона на Жечпосполита. Тя участва в трите подялби на Полша (1772 г., 1793 г., 1795 г.), при които Русия получава обширни територии от Литва, Западна Белорусия и Западна Украйна.

От 1788 г. до 1790 г. Русия води поредната Руско-шведска война. Тя е предизвикана от Густав III, крал на Швеция и братовчед на Екатерина, който се надява лесно да надделее над руските войски, ангажирани във войната с Османската империя, и да превземе Санкт Петербург, но е силно затруднен от Балтийския флот. След намесата на Дания на страната на Русия през 1789 г. и битката при Свенскунд през 1790 г. е сключен мир, като са възстановени довоенните граници.

[редактиране] Литературна дейност

Екатерина II проявява и литературно-публицистични способности. Под нейно ръководство излиза сатиричното списание „От всякъде по нещо“. Оставя драматични съчинения:

комедии: „О, време!“, „Измамникът“, „Именният ден на г-жа Ворчалкина“ и др.;
приказки за деца: „Приказка за царския син Хлор“, „Приказка за царския син Тевей“;
исторически произведения: „Записки за руската история“, „Антидот“ и др.

Нейните „Записки“ и допълненията към тях са интересен източник за историята на ранните години от живота й и началото на царуването й.