Дреново (Окръг Корча)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Дреново | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Население: | 600 (2004) |
| Надм. височина: | 1 245 м |
| Геогр. положение: | 40° 34' 60 сев. ш. 20° 47' 32 изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Дреново (наричано често погрешно Дряново, на албански: Drenovë или Drenova, на гръцки: Ντρένοβα) е село в Албания в окръг Корча, област Корча, разположено на 2,5 километра южно от град Корча в подножието на планината Морава в долината на река Дунавица. В миналото Дреново заедно със съседното село Бобощица има преобладаващо българско население, днес почти напълно асимилирано вследствие на силните процеси на албанизация и елинизация. Към 2005 година само една жена в Дреново говори като майчин език български[1].
Съдържание |
[редактиране] История
В края на 19 век Дреново заедно Бобощица оформят последния изолиран остров на българския език в Корчанско. В 1877 година в селото както и в съседното Бобощица е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.
По Санстефанския мирен договор от 1878 година Дреново с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя.
В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през 14 и 15 век е оцеляло в подножието на планините[2].
По данни на Българската екзархия в началото на 20 век в Бобщица има 140 български къщи с 678 жители.
В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2 800 българи.
През 2005 година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на местния български говор, а във второто само една жена[3].
[редактиране] Родени в Дреново
- Александър Ставре Дренова (Асдрени) (1872 - 1947), албански поет, автор на албанския национален химн
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Бележки
- ↑ Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
- ↑ H. Gelzer. Vom Heiligen Berge und aus Makedonien, в Bulletin of the American Geographical Society, Vol. 38, No. 5 (1906), p. 333
- ↑ Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
