Дракула

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се отнася за литературното произведение и едноименния главен герой, Дракула. За прототипът му, реална историческа личност, вижте Влад Цепеш.

Дракула (също и Граф Дракула) е името на най-прочутия вампир в литературата, създаден от Брам Стокър в края на 19 век (година на издаване на романа: 1897). До масовата публика Дракула достига обаче предимно след многобройните филмирания на романа, и най-вече с гениалното изпълнение на Бела Лугоши (1882–1956).

[редактиране] Сюжет

Лондонският брокер на недвижими имоти Джонатан Харкър пътува за Трансилвания (Румъния), за да продаде на граф Дракула къща в Лондон. Близо до замъка местна жителка му дава разпятие, за да се предпазва от силите на злото. Скоро след това кочияш го посреща и придружава до жилището на графа. Първите дни отминават спокойно, но графът предупреждава Харкър да не влиза в някои от помещенията. Харкър забелязва, че Дракула няма отражение в огледалата, както и че придобива доста страховит вид, когато вижда кръвта на Харкър, след като се е порязал при бръснене. Харкър е силно заинтересован и от външния вид на графа – дълги, изключително бели и остри зъби и чувствени червени устни.

Скоро след това Харкър е принуден от Дракула да напише писма до приятелката си в Англия и началниците си, че се чувства добре и всичко около него е добре. Забранено му е да напуска замъка, а една вечер става свидетел как Дракула сякаш се преобразява в гигантски прилеп.

Корица от първо издание на романа Дракула от Брам Стокер 1897г.

Веднъж Харкър влиза в една от стаите, които са му забранени от Дракула, и заспива там. Откриват го три красиви млади жени, които имат същите физически белези като Дракула — червени чувствени устни и остри, блестящи зъби. Той се преструва на заспал и без малко една от жените да го ухапе, но Дракула се появява внезапно и я възпира. Става ясно, че графът иска младия Харкър за себе си. За компенсация хвърля на дамите чувал, в който е завързано дете, с което да задоволят глада си. Харкър е в ужас, страхува се за живота си. Принуден е обаче да продължи да изпраща успокояващи писма до Англия. Планира бягство, но се ужасява от кучетата в двора, които току що са разкъсали една жена.

Междувременно Харкър открива в подземията на замъка саркофага, в който Дракула прекарва дните. Този саркофаг и още 49 други трябва да бъдат натоварени на кораба „Деметер“, за да бъдат откарани в Англия. След известни перипетии Харкър успява да избяга от замъка.

Месец по-късно, по време на буря в пристанището Уитби (графство Йоркшир) акостира корабът „Деметер“. Екипажът е изчезнал, с изключение на мъртвия капитан, който е завързан за щурвала. Когато корабът вече е в пристанището, от него изскача едно огромно черно куче и изчезва. От корабния дневник става ясно, че е намерил „нещо“ на борда, моряците са изчезнали и е останал само капитанът .

Вилхелмина (Мина) Мъри – годеницата на Джонатан Харкър, също е във Уитби при приятелката си Люси. Случват се обаче странни неща — Люси е обзета от сомнамбулизъм, а Мина един ден открива на врата ѝ две следи от ухапване. Люси изглежда болна и затова се обръщат за съвет към холандския учен професор Ейбрахам ван Хелсинг (чийто образ също е използван през 2005 г. за създаването на хитов холивудски филм).

Професорът веднага разбира, че си има работа с вампир, прави на Люси кръвопреливане, за да се възстанови, и окачва чесън на врата ѝ. Чесънът обаче е махнат от майката на Люси, така че Люси умира и става също вампир (вероятно името на главната героиня от едноименния ТВ сериал „Люси – убийцата на вампири“ е свързано с нея).

Междувременно Харкър се завръща, след като е прекарал 3 месеца в болница в Будапеща, където се е оженил за Мина. Ван Хелсинг получава подробности от Харкър и е твърдо решен да се разправи с вампирите. Първоначално разбиват вампирската група на Люси, като лично нейният годеник забива кол в сърцето ѝ, отрязва главата ѝ и я напълва с чесън. След това ловната група на професора продължава търсенията си из Лондон.

Дракула обаче залавя Мина и провежда с нея нещо като „Кървава сватба“, като я принуждава да пие от кръвта му.

Граф Дракула решава да се върне в Трансилвания. След ритуала с пиенето на кръв обаче се е получила връзка между него и Мина и тя чувства къде се намира той. Ван Хелсинг използва тази информация, като я хипнотизира. Така ловците на вампири тръгват след Дракула. Следват го с влак, докато той пътува по море. За малко изпускат кораба на графа в пристанище Варна (България) и тръгват към замъка му в Трансилвания. Настигат го малко преди изгрев слънце и след успешна битка с циганите, които съпровождат саркофага на Дракула, успяват да убият вампира. Тялото на Дракула се разпада, а Мина оздравява.

[редактиране] Жанр

Романът като съдържание е смес между различни жанрове – пътепис, любовен роман и приключенски роман, съдържащ откъси от дневници и писма.

Това, че в действието липсва една единствена гледна точка му придава достоверност и документален и псевдореалистичен стил.

[редактиране] Предистория

Романът е един вид обобщение на цяла поредица от истории за вампири, възникнали в края на 19 век. Особено силно повлиян е от разказа “Кармила” на ирландския писател Шеридан льо Фану.

Стокър решава мястото на действието да е в Трансилвания, защото го е свързал с реално съществуващ исторически образ — истинският Дракула: князът и владетел Влад Цепеш, наричан още Дракула (1431-1476), живял във Влашко. Прякорът му означавал „Синът на Дракона“ и идва от това, че баща му е бил наричан „Дракул“, тоест член на „Ордена на дракона“.

В Лондон Стокър е бил член на окултна ложа. При срещите на ложата се е запознал с унгарския ориенталист Армин Вамбери, от когото е чул многобройните легенди за Влад “Цепеш” (набивача на кол – прозвище, дошло от славата на Влад, че набивал враговете си на кол).

[редактиране] Разпространение

Веднага след създаването на романа Стокър има желание да го постави като театрална постановка. За целта дори предлага на работодателя си Хенри Ървинг главната роля с желанието пиесата да бъде поставена в ръководения от Ървинг “Lyceum Theatre”. Ървинг обаче решава, че ролята е твърде тривиална и отказва. Така “Дракула” трябва да чака с години, докато дългогодишният приятел на Стокър — Хамилтън Дийн, постави пиесата през 1925 г. в Дерби. Сценарият е преработен по-късно специално за американския пазар и през 1927 г. излиза филма с легендарния Бела Лугоши в главната роля.

[редактиране] Филмиране

Неизброими са филмите, в които се среща мотива с вампирите. Някои от тях обаче са базирани основно върху романа на Стокър:

„Носферату“ (1921), режисьор: Фридрих Вилхелм Мурнау с Макс Шрек в главната роля.
„Дракула“ (1931), режисьор: Тод Браунинг с Бела Лугоши (базиран върху театралната постановка).
„Дракула“ (1958), режисьор: Терънс Фишър с Кристофър Лий.
„Нощем, когато Дракула се събужда“ (1970), режисьор Джес Франко, с Кристофър Лий.
„Дракула“ (1972), режисьор: Дан Къртис с Джак Паланс.
„Дракула“ (1979), режисьор: Джон Бедам с Франк Лангела (римейк на филма на Браунинг).
„Носферату – фантомът на нощта“ (1979), режисьор: Вернер Херцог с Клаус Кински (римейк на филма на Мурнау).
„Дракула на Брам Стокър“ (1992), режисьор: Франсис Форд Копола, с Гари Олдман.
„Дракула 2000“ (2000), режисьор: Патрик Лушър, с Жерар Бътлър.