Дорийски стил
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дорийския е един от трите класически стила в архитектурата. Другите два са йонийският и коринтският.
Съдържание |
[редактиране] Особености
Дорийският стил е сред най-ранните и най-простите от класическите стилове, познат от 7 в. пр.н.е. и достигайки окончателна форма през 5 в.пр.н.е. Дорийската колона представлява вертикален цилиндър, по-широк в основата (пресечен конус). Първоначално няма нито база, нито капител и има жлебове по цялата си дължина. Често бива наричан мъжки ордер, понеже се наблюдава в първия ред на Колизеума, и се е считало, че понася по-големи тежести. Коефициентът височина/дебелина е около 4:1. Ясно изразени черти на гръцката и римската версия на дорийския стил са триглифа и метопите. Триглифът е центриран над всяка колона, и заедно с още един или два между колоните създава ахармонично несъответствие с носещата колона. Разстоянието между триглифите и метопите може да бъде оставено чисто, или да бъде издълбано с малък релеф. Понеже метопите не са със стриктно зададени пропорции, разстоянието между колоните може да бъде променено от архитекта. Често последните две колони биват слагани близо една до друга, за да дадат визуално заздравяване на ъглите.
[редактиране] Храмове в дорийски стил
Ранни прояви на дорийския стил включват храмовете в Паестум, в южна Италия, регион наречен Магна Греция („Magna Graecia”), който е бил населен от гръцки колонисти и запазил силно елинистична култура. Храмът на делианците е „периптерен” дорийски храм, най-големия от трите, посветени на Аполон, които се намират на остров Делос. Бил е започнат през 478 пр.н.е. и никога не е бил изцяло завършен. През периода на независимост на Атина, делианците преместили храма на остров Порос. Той е в „хексастил” -с шест колони около цела и тринадесет по дължината на всяка дъга страна. Всички тези колони са центрирани под триглиф във фриза, с изкючение на ъгловите колони. Семплите, безжлебови тела на колоните стоят директно на платформата (стилобата), без бази. Класическо изложение на гръцко-дорийския стил е храма на Хефест в Атина, построен около 449 пр.н.е. Съвременния Партенон, най-големият храм в класическа Атина, също е в дорийски стил, въпреки че скулптурно е по-близък с йонийския ордер: гърците никога не били стриктни в използването на класическата лексика като ренесансовите теоритици и неокласическите архитекти. Детайлите, част от фундаменталната лексика на образованите архитекти от края на 18в насам, показва колко гъвкава е била широчината на метропите, които показват барелефни скулптори на битката между лапити и кентаври.
[редактиране] Римска версия на дорийския стил
В римската версия на дорийския стил, височината на ентаблатурата е намалена. Крайният триглиф е центриран над колоната, вместо да се разполга в ъгъла на архитрива. Колоните са по-нежни в техните пропорции. Под техните капители, астрагални пръстени обгръщат колоната. Коронални пръстени правят прехода между фриз и корниз по-мек и подчертават горния край на абака. Римско-дорийските колони също имат пръстени в тяхните бази и стоят на ниски квадратни стъпала или дори на плинти. В римско-дорийския стил, колоните невинаги имат жлебове. Римският архитект Витрувий, следвайки съвременните подходи, очертал в неговия трактат процедурата за полагане на модулно-базирани конструкции, чийто модул бил половината от диаметъра на колоната, взет от основата.
[редактиране] Модерно приложение
Когато гръцката възобновителна архитектура е била представена в началото на деветнадесети век, гръцко-дорийския стил не е бил използван широко. Първите илюстрации на дорийския стил датирали от средата на 18 век. Появяването му в новата фаза на класицизма донесла с него нови значения на примитивната простота, на благородната трезвост, и – в Съединените Щати – на републиканските добродетели. В митниците, гръцкия дорийски стил предполагал отсъствие на корупция, а в протестантската църква – връщане към неопозорената ранна църква, правейки го подходящ за библиотеки, банки и всички комунални услуги, заслужаващи доверие.
