Дора Метева

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дора Метева поетеса и преводач

Родена:	24 март 1894 София, България
Починала:	7 март 1967 София, България

Дора (Теодора) Василева Аврамова - по мъж Лалю Метева (24 март 1894, София — 7 март 1967, София) е българска поетеса, учителка, преводач и редактор на преводи. Твори под псевдонима Дарина Апостолова.

Родена на 24 март 1894 г. в гр. София, в семейството на Васил Аврамов (1863-1946) от Калофер и Цветана Кънчева (1864-1943) от Габрово. Има двама братя - художника Никола Аврамов (1897-1945) и Рачо Аврамов (1900-1972).

Омъжена за един от най-заможните българи - индустриалеца Лалю Метев Чехларов (1885-1957) от Габрово.

Техен осиновен син е проф. Васил Метев, върху когото като настойници оказват силно въздействие за формирането на цялостната му личност^{[източник?]}.

Възпитаничка на Трета девическа гимназия в кв. Ючбунар (Три кладенци)^{[източник?]}.

Живее със семейството си в близост на ъгъла на улиците "Отец Паисий" и "Нишка" (по-късно "Найчо Цанов", сега бул. "Тодор Александров") в голяма къща с приветлив двор.

Дора Аврамова е избирана неколкократно за Мис "София"^{[източник?]}, конкурса за "Мис България" - в тогавашния му вариант.

През 1916 г. завършва славянска филология и литература в Историко-филологическия факултет на Софийския университет^{[източник?]}.

През 1918 г. придобива учителска правоспособност^{[източник?]}.

Назначена е за учителка по български език в Първа Софийска девическа гимназия (днес 7-мо СОУ "Св. Седмочисленици")^{[източник?]}.

Любопитен факт е, че си позволява да напише оценка "слаб" на дъщерята на тогавашния министър-председател Александър Стамболийски, нещо което не си е бил позволявал до момента нито един учител в страната^{[източник?]}.

Веднага след това, през същата 1920 г., Дора Аврамова-Метева е уволнена от Първа Софийска девическа гимназия заради открито изразяваните критики и прогресивни идеи^{[източник?]}.

Заема се изключетелно с благотворителност и заниманията си като филолог^{[източник?]}.

За тях някога Христо Ясенов (1889-1925) е писал, че са най-хубавите стихове на български против войната (1912-1918)^{[източник?]}.

Всички стихове на Дора Метева, под псевдоним Дарина Апостолова са печатани в редактирания от Христо Чолчев тогава "Вестник за жената".

На 19 март 1941 г. на основание чл. 43 от ЗИДОИ (ДВ, бр.267/1940) официално осиновява племенника си Васил Метев.

По време на Втората световна война открито проявява антихитлериски и антивоенени настроения, поради което не веднъж е била изправяна пред заплахи^{[източник?]}.

След 9 септември 1944 г. попада под ударите на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и Закона за трудовата поземлена собственост.

Въз основа на което в периода от 1947 г. до години след смъртта ú настъпила през 1967 г. са конфискувани или одържавени всичките ú имоти.

Принудена е^{[източник?]} да работи на хонорар като преводач и редактор на преводи към издателствата "М. Г. Смрикаров", "Народна култура", "Народна просвета", "Народна младеж", "Партиздат", "Отечествен фронт", "Наука и изкуство", "Военно издателство" и др., за да може да издържа семейството си.

От извършената проверка в архивните фондове на служба "Архив" - МВР относно причините на изселване, се установява следното: По политически причини от София във Враца със заповед № 512/28.10.1949 г. на Министъра на вътрешните работи е изселено семейството в състав: Лалю Метев Чехларов - глава, Дора Василева Метева - съпруга, Васил Лалев Метев - син... [Из: Писмо Рег. № 32244 от 29.18.1995 на МВР-Служба "Архив ВНУД"]

[редактиране] Приноси

Превела е над 50 тома от руски и световни класици, сред които:

М.Е. Салтиков-Шчедрин, "Губернски очерки", М.Г.С., 1947
М.Е. Салтиков-Шчедрин, "Господа Головльови", М.Г.С., 1947
В. Костилев, "Москва в поход", М.Г.С., 1947
"Очерки по педагогика", Н.И., 1950 (съвместно с Н. Мънков)
А. С. Макаренко, "Знамена на кулите", Н.К., 1951
Алена Бернашкова, "Пътят е открит", Н.К., 1952 (съвместно с Л. Кацкова)
Н. И. Попов, "Дъщерята на учителя", Н.П., 1954
"Педагогика" - учeбник за учителските институти, Н.П., 1954 (съвместно с Н. Мънков)
Джавахарлал Неру, "Откриването на Индия", О.Ф., 1955
А. И. Куприн, Избрани произведения в 2 тома, Н.К., 1956
В. Губарьов, "Госпожица", Н.К., 1956
Н. Чуковски, "Балтийско небе", Н.К., 1956
Чжао Шу-Ли, "В село Санливан", Н.К., 1957
Го Мо-Жо, Избрани съчинения, Н.К., 1958
Хан Сер Я, "Залез", Н.К., 1958
А. С. Макаренко, "Книга за родителите", Н.П., 1960
А. И. Куприн, "Дуел", Н.М., 1972
К. Федин, "Необикновено лято", П., I-изд. 1950, II-изд. 1977
А. И. Куприн, "Дуел", В.И., I-изд. 1966, II-изд. 1983

Участвала е в преводите на повече от 300 книги и 200 филма.

[редактиране] Любопитно

Запалена автомобилистка, притежавала луксозен буик и спортен модел ситроен (кабриолет).

Първата от трите автомобилистки в България (заедно с царица Йоана), за което свиделства изпитен протокол 41227 от 1 август 1930 на Дирекция на полицията.