Долни Лом
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долни Лом е село в Северозападна България. То се намира в община Чупрене, Област Видин.
| Долни Лом | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Видин |
| Община: | Чупрене |
| Население: | 270 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 350 м |
| Пощ. код: | 3958 |
| Тел. код: | 09328 |
| Геогр. положение: | 43° 30' 24" сев. ш. 22° 46' 46" изт. д. |
| МПС код: | ВН |
| Кмет или наместник | |
| Роза Тодорова | |
"Чупрене". == География ==
Село Долни Лом се намира в планински район, в живописна долина на река Лом.
Отстои на около 20 км от границата със Сърбия, 25 км от град Белоградчик, 65 км от Видин и 140 км от София.
Землището на селото е в непосредствена близост до биосферен резерват "Чупрене". Има вековни дървета.
Флората и фауната са богати и разнообразни. От дървесните видове са разпространени дъб, бук, габър, леска, орех, дива круша, драка, дрян, бор, ела и питомен кестен. От лечебните растения жълт кантарион, риган, див джоджен, лайка и много други. От животинските видове се срещат диви прасета, сърни, елени, зайци, вълци, лисици, съсели и катерици. Не по-малко разнообразен е птичият свят. Могат да се видят орел, ястреб, щъркел,лястовица, глухар и много други. В пещерите се срещат прилепи. Реките и доловете в миналото, особенно Еличка с нейните притоци Лева река и Ломска река са изобилствали от речни раци. Били два вида - червени и черни. Но сега те са рядкост. В реките има риба. Срещат се и гъби.
Съдържание |
[редактиране] История
Най-древното исторически локализирано население в района е било на трибалите, които през ІV в.пр.н.е са населявали и долината на река Лом.
През І в. римляните установили контрол по тези земи и започнали да експлоатират рудниците под връх Миджур, богати на желязо, мед, сребро и злато. Районът е силно охраняван, защото е представлявал и част от Балканската отбранителна система на Римската империя. Следи от тогавашна крепост (кастел) могат да се видят на хълма Мала глама.
След множество войни и сражения, в това число между Рим и Дакия. През VІ-VІІ в.проникват славяните. Те променят името на реката от Алмус на Лом (ломя, разсичам). Следи от тези времена има в местността Джебръчки трап. Знае се, че там живяло славянско племе наричано "ри(д)ци" (рицани).
Нов разцвет на рударството се отбелязва след 1365 г., когато района е част от Австро-Унгарски банат. Специално изпратени от Словения и Хърватско рудничари активизирали и модернизирали работата в мините. Този период е известен под името "периода на латините". В горното течение на река Еличка (Златичка) е имало резиденция на католически архиепископ, а срещу нея и Православен манастир.
В първият турски регистър от 1454-55 г. вече са регистрирани двете съседни села Долни и Горни Лом. Тези села са образувани от по-старо село (Средно селище), което е отбелязано на европейските карти, като Лом.
[редактиране] Обществени институции
- Читалище в центъра на селото, продължител на старото читалище, основано от учителя Михаил Алексов Татаров през 1927 г. В него има музейна сбирка.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Войнишки паметник в центъра на селото. Изграден е от бял варовик в памет на загиналите от селото и околността през войните. Построен е през 1933 г. по проект взаимстван от Лайпциг (единствен в България). Майстори строители са били братя Гълъбови от съседното село Върбово.
- Каменна чешма в центъра на селото. Изградена е със средства на населението през 1934 г. по идея и ръководство на долноломеца Анто Живков Нешин.
- Църква "Св.Троица" в центъра на селото. Изградена е със средства на населението в памет на Нишките въстания. Осветена е през 1847 г. от Видинския архиерей и Горноломски поп Михаил, участник в Белоградчишкото въстание през 1850 г.
- Каменен кръст (оброк на Св.Дух) в центъра на селото. Такива кръстове с писмо и орнаменти в миналото са били 14 на брой.
- Колни мост - едносводест мост на река Лом. Намира се в горния (южен) край на селото. Строен е от италианци.
- Въстаннически паметник - на около 2 км югоизточно от селото в местността "Суха падина", до пътя за село Превала. Построен е през 1959-60 г. в памет на сражение по време на въстанието през 1923 г.
- Пещера Десни Сухи печ - намира се на около 2 км от селото, в югоизточна посока на хълма Чуката. Природна забележителност. Намерени са следи от пещерна мечка. През 1972 г. в нея е проведен експеримент за престой на хора, без контакт с външния свят. Престоя е продължил 62 дни.
- Пещера Леви Сухи печ - намира се на същия хълм, няколко метра под десния. Природна забележителност. Използвана е от праисторическия човек. Намерена е керамика от римската епоха. През 1985 г. в пещерата е изградена и оборудвана геофизична обсерватория от проф. инж. д-р на техническите науки Младен Младеновски (родом от Долни Лом). Там са провеждани геодинамични измервания за движения на земната кора.
- Бела стена - живописна скала с карстов извор на 1,5 км южно от селото до пътя за село Горни Лом. Природна забележителност. През 2003 г. на извора е изградена чешма със съдействието на Председателя на кооперация Светлина от Долни Лом, Иван Михайлов.
- Марков камик (скала) - намира се на около 1,5 югоизточно от селото под хълма Дудукова чука. Предполага се, че е била част от манастирски комплекс (разрушените при наводнение Суходолски манастири).
- Мала глама (хълм) - намира се западно от селото. В далечното минало е имало крепост и селище, които са били част от Балканската отбранителна система на Римската империя. Намерени са сечива и керамика.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Личности:
Живко Нешин (...-1885 г.) - Произхожда от бедно семейство. Спомага на Белоградчишкото въстание 1850 г. Оглавява революционното движение по горното течение на реките Лом и Тимок. През Сръбско-Турската война (1876 г.) в Язова планина организира Революционен комитет. Съратник е на Панайот Хитов. След разбиване на четата на Филип Тотю, му помага да се изтегли през Долни Лом към Светиниколския проход. Попада в първите редици на Руското командване, като разузнавач на полковник Паренсов. Според някои сведения, по негова инициатива се построява църквата в селото в памет на Нишките и Белоградчишкото въстание. След Освобождението спомага за благоустрояване на селото и населението. Убит е от българи край село Крива бара.
Анто Нешин () - син на Живко Нешин.
Крум Живков () - внук на Живко Нешхин.
[редактиране] Външни препратки
