Дифтерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дифтерия, или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска, и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна грам-положителна бактерия.

Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До 20 век е била широко разпространена, но след това е почти премахната в развитите държави. В България ваксината ДФТ (произнася се "дифт-тет-кок" от Дифтерия-Тетанус-Коклуш) е включена в задължителния имунизационен календар.

Съдържание 1 Признаци и симптоми 2 Епидемиология 3 История 4 Източници

[редактиране] Признаци и симптоми

Респираторната форма има инкубационен период от 2 до 5 дена. Развиването на болестта обикновено е постепенно. Симптомите включват отпадналост, треска, леко възпалено гърло и затруднено преглъщане. При заразени деца се проявяват и други симптоми, като гадене, повръщане, втрисане и силна треска, но понякога симптоми се проявяват едва когато болестта е в напреднал стадий. Около 10% от пациентите се оплакват от подуване на врата. Този симптом се свързва с по-висок риск за смърт.

Освен симптомите, които са на входа на инфекцията, пациенти могат да почувстват и по-генерализирани симптоми, като апатия, бледост и сърцебиене. Тези симптоми са причинени от токсина, който бактериите отделят. Този токсин би могъл да предизвика и хипотония (ниско кръвно налягане). Късни усложнения на дифтерийния токсин включват кардиомиопатия и периферна невропатия от сензорен тип.

Кожната форма на дифтерията често се явява вторична инфекция на предшестващо кожно заболяване. Първите признаци на кожна дифтерия се появяват средно една седмица след първичното заболяване.

[редактиране] Епидемиология

Дифтерията и до днес се счита за опасно заболяване. Рискът от смърт след заразяване е между 5 и 10 процента, а при деца под 5 и възрастни над 40 години - 20 процента. Макар и рядко, все още възникват епидемии. След разпаденето на Съветския съюз, в бившите съветски републики се нарушава практиката на системно ваксиниране, което води до бързото разпространение на дифтерия. Показателно за това е, че през 1991 в СССР има около 2 хиляди случая на дифтерия, докато през 1998, по оценка на Червения кръст, заразените в ОНД са вече 200 хиляди и има около 5 хиляди случаи на смърт.

[редактиране] История

Дифтерия произлиза от гръцката дума за “кожа” - διφθερα (дифтера). Името на болестта дава през 1826 френският физик Пиер Бретон. Името се свързва с псевдомембраната, която израства върху сливиците, в гърлото и в носа.

[редактиране] Източници