Димитър Съсълов (историк)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Димитров Съсълов е роден в София през 1893 г.-син на почтенно и сравнително заможно семейство.Баща му-Димитър Панайотов Съсълов е роден в българската махала на Ямбол, потомък е на строители, носители на българското самосъзнание и родолюбие.Без колебание той се включва в редиците на българското опълчение в навечерието на Руско-турската освободителна война (1877-78) и заедно с първите отряди прекосява р.Дунав при Свищов.Тежко ранен в битката при Стара Загора в защита на Самарското знаме.Останал полужив е спасен от селянин, който го натоварва на колата си и прави невероятния за времето си преход през Средна Гора и Стара планина, за да го отведе до Императорския Руски лазарет в град Бяла(Русенско).Главнокомандващият руската армия го награждава с най-високата степен на Георгиевския кръст за храброст.След войната Д.П.Съсълов се включва активно в съзиждането на България.Строи известния тогава Александровски мост край Княжево и подарява на този столичен квартал Читалищна сграда.По-късно строи ж.п. линията от София за Варна-от гара Роман до гара Каспичан.Със свой средства безвъзмездно, построява линията между Плевен и Дунава-от гара Ясен до Сомовит.Д.П.Съсълов е два пъти народен представител в парламента на Ямбол.По време на Първата Световна война (1914-1918) предоставя жилището си на улица "Славянска" за болница на ранени войници, а за помощен персонал се включват съпругата и двете му дъщери. Майката на Д.Д.Съсълов-Олга е родена в Клисура.При навлизането на турския башибозук, баща й е посечен а къщата изгорена.
Роден в атмосфера на родолюбие-Димитър Димитров Съсълов изгражда характер на всеотдайност към Родината, който може да се проследи през целия му жизнен път. Д.Д.Съсълов завършва с отличен успех Първа мъжка гимназия в София и заминава да учи в Германия право и философия.Интерес у него предизвикват и лекциите по история. По това време избухва Балканската война и Д.Д.Съсълов напуска университета и се завръща в родината.Постъпва доброволец във войската.По време на Междусъюзническата война проявява висока воинска доблест оставяйки сам зад оръдието продължава стрелбата срещу вражеските позиции.За това е награден с войнишки орден за храброст. По време на Първата световна война Д.Д.Съсълов е в Школата за запасни офицери и се сражава във Влашко, а след това и край Дойран.За своето мъжество получава офицерски кръст за храброст. След войната завършва Юридическия факултет на Софийския Университет. През 1921 се жени за Параскева Шойленова, пряка внучка на Христо Г. Данов.До смртта си те жевият заедно.
Малко известно е и неговото творчество. В редица статии във вестник "Мир" Д.Съсълов отстоява убеждението си за самостоятелното същшествуване на Българската държава, като се противопоставя на внушенията за интегрална Югославия. В началото на 30те излиза книгата му "Велика Сърбия или България".През 1936 приключва книгата си "Пътят на България" а през 1957 завършва книгата "Българите отпреди две хилядолетия".В нея той разкрива своите анализи и изводи за произхода на Българите и начина им на живот. По време на Тоталитарното управление Д.Съсълов и творчеството му изпадат в забвение. Реабилитиран е чак след падането на режима, когато и за първи път изключително положително за работата му се изказват бележити български учени като акад.Иван Радев и проф. Георги Бакалов
"От книгата на Д.Съсълов читателят ще научи за събития личности и факти, за които никога нищо не е прочел в официалната научна и публицистична литература" проф.Георги Бакалов.
"Обречен-фамилно и, емоционално, професионално- на патриотизъм, като всяка изключителна личност той има право на малки илюзии по пътя на голямата надежда за достойна съдба и бъдеще на своя народ.Истината е че с идеите си и книгите си "Пътят на България" и "Велика Сърбия или България", с поведението си и със създаването на нови съчинения в областта на историята и календаристиката Димитър Съсълов се нарежда достойно след интелектуалния елит на отечеството " акад.Иван Радев
"Той гореше и изгоря от съвсем друга любов, не към науката а към българщината.Поради тая си любов се захвана с наука, както отец Паисий с история и Раковски с езикознание. И тримата не са "учени", но още по-малко научни любители.Те са и ще бъдат завинаги народни вдъхновители.За мен Съсълов е последният възрожденец доживял по чудо до наши дни" Т.Танев
