Георги Бакалов (медиевист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Бакалов български историк

Роден:	15 май 1943 Неврокоп, България

Проф. д-р Георги Петров Бакалов е български историк, работещ в областта на медиевистиката.

През 1971 г. завършва с отличие Историческия факултет (тогава Философско-исторически факултет) на Софийския университет „Климент Охридски“. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по балканистика при Българската академия на науките в секция „Византия и балканските народи през Средновековието“. Специализира в Института за Югоизточна Европа в Румъния (1972-1973 г.). От 1973 до 1975 г. е хоноруван асистент по история на Византия в Софийския университет. От 1975 г. е назначен за редовен асистент в Историческия факултет, където без прекъсване работи и до днес. Хабилитира се през 1984 г. като доцент по Византийска история и оттогава чете основния курс, чийто титуляр е и до днес. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд „Византия. Културно-политически очерци“, С.1995

През 1986–1990 г. е заместник директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ при Софийския университет, от 1990 до 1993 г. е земестник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“. През ноември 2003 е избран за заместник-ректор по научно-изследователската дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чел е лекции по История на Византия, Византийска култура и Обща история на Християнската църква в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“.

Той е член на Научния център за Българска нацианална стратегия, директор на Научния център за изследване на Българите при ОБФ „Тангра-ТанНакРа“ и главен редактор на списание „Български векове“ и „История“, член е на няколко редколегии на научни списания. Проф. Георги Бакалов работи научно в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висше училище.

[редактиране] По-важни трудове

„Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии“ (Наука и изкуство) С. 1985 (207 с.)
„История на средните векове“ (Изд. „Просвета“), С. 1991 (320 с. + карти; в съавторство)
„Въведение в християнството“ (Изд. Булвест 2000), С. 1992 (в съавторство с Тотю Коев)
„Византия. Културно-политически очерци“ (Изд. Век 22), С. 1993 454 с.
„Средновековни етюди“ (ИК „Свят. Наука“), С. 1999 (216 с.) (в съавторство с П.Ангелов)
„Религиозни аспекти на държавната идеология в средновековна България“ / Сб. Религия и църква в България (ИК „Гутенберг“), С. 1999
„Политическите теории във Византия“ / Философски форум, 1-2 (1999)
„История на религиите. Университетски курс лекции“ (ИК „Гутенберг“), С. 1999 (396 с.) (в съавторнство)
„История на религиите“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), С. 2001 (224 с.) (В съавторство с Тотю Коев)
„История на Българите. Т.І от Древността до края на ХVІ век“ (Изд. Знание и Труд), С. 2003 (590 с.) (в съавторство)