Гаспар дьо Колини
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Колини, Гаспар дьо Шатийон (граф фр. Coligny) (1517 — 24 август 1572, Париж), син Гаспар дьо Колини и сестрата на конетабъла Ан дьо Монморанси.
През 1537 г. младия Колини е представен в двора на крал Франсоа I, където скоро става приятел с младия херцог Франсоа дьо Гиз. През 1543 г. двамата придружават краля по време нв войната с Карл V, а скоро след това Колини влиза в редовната френска армия. Там привлича вниманието към себе си със своите мъжественост, талант и умение да организира войската, най-вече държейки на дисциплината в нея. По време на войната с императора Карл V и Англия, Колини показва способности и на дипломатическото поприще, подготвяйки успеха в преговорите на Франсоа дьо Булон.
В чин адмирал, той се включва във войната с Лотарингия, където помага за завоеванията на три епископства и победата при Ренти.Последната е причината за разрива му с Гиз, който желае да си припише заслугата за победата. Особенно Колини се прославя в отбраната на крепостта Сен Кантен (1557), когато е пленен от испанците. В плен, той прекарва две години.
През този период, благодарение на четенето на Библията, кореспонденцията с брат Д`Андел, Колини се присъединява към Реформистката църква и окончателно шприема калвинизма, за което убеждава и съпругата си. През 1560 г., той открито се обявява за хугенот, искайки от краля реформи в полза на хугенотите, които да получат църкви за богослужение. През 1562 г. по време на Първата религиозна война, Колини е помощник на Луи дьо Бурбон, принц дьо Конде (водачът на хугенотите), а след битката при Дроь, когато Конде е взет в плен, Колини поема командването. Тази война приключва с мира от Амбоаз. През 1567 г. хугенотите отново се вдигат на бунт и водят успешно войната, благодарение умелата стратегия на Конде и Колини, които бързо завземат крепостите около Париж и Сен Дьони. Във всички религиозни войни адмиралът взема дейно участие ивсе повече започва да мрази католиците и рода Гиз. На няколко пъти се правят опити за покушението му, за да бъде убит той на 24 август 1572 г. по време на Вартоломеевата нощ. Дотогава Колини се е сближил с крал Шарл IX, който е имал намерение благодарение на адмирала да спечели реформистите в Европа и да присъедини към Франция Нидерландите.
Катерина Медичи вижда сближаването между краля и адмирала и в него опасност за своята власт. На 22 август, когато Колини се прибира към дома си от Лувъра намения убиец Морвел стреля по него, но само го ранява. По време на Вартоломеевата нощ, адмиралът е една от първите хугенотски жертви.
