Галба

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Галба римски император

Роден:	24 декември 3 Тарагона
Починал:	15 януари 69 Рим

Сервий Сулпиций Галба е римски император от юни 68г. до 15 януари 69г. Той е първият, управлявал през Годината на четиримата императори.

Галба произхожда от знатна фамилия и разполога със значителни богатства, но не е свързан по никакъв начин с първите шест императора. Още като дете притежава необходимите качества и заложби и както Август, така и Тиберий предвиждат неговите бъдещи успехи. Претор на 20 и консул на 33г., Галба се радва на добра репутация в Галия, Германия, Африка и Испания заради военените си успехи, твърдостта и безпристрастността си. След смъртта на Калигула не послушва съветите на близките си и не се опитва да застане начело на държавата, а служи вярно на Клавдий. През първата половина от управлението на Нерон не участва в политическия живот, докато през 61г. императорът му поверява управлението на Тарагонска Испания.

През пролетта на 68г. узнава за намерението на Нерон да го убие, както и за въстанието на Юлий Виндикс в Галия, но разгрома и самоубийството на Юлий възвръщат нерешителността му. По-късно вестта че Нумпидий Сабин, префектът на преторианците, се е обявил в негова подкрепа, отново му вдъхва решителност. До този момент той се е обявил само емисар на Сената и народа; след смъртта на Нерон получава и титлата Цезар и влиза тържествено в Рим. Първоначално се радва на подкрепата на Сената, но никога не успява да стане популярен сред народа и войската.

Един бунт сред легионите в Германия, които настояват пред Сената за избор на нов император, му позволява да осъзнае собствената си непопулярност. За да стабилизира ситуацията Галба избира за помощник и наследник Луций Калпурний Пизон, човек, достоен за уважение; народът, обаче, отдава тази негова постъпка на страх, а преторианците остават отвратени.

Отон, управителят на Лузитания, и един от най-старите поддръжници на Галба, ядосан, че не той е назначеният на мястото на Пизон, се обединява с преторианците и е провъзгласен за император. Галба, който накрай решава да се срещне със своите противници (по това време е толкова слаб, че се налага да дойде на носилка), е заклан.

През последната част от своето управление, Галба се показва като слаб и апатичен владетел. Тацит съвсем на място отбелязва, че всички биха считали Галба за добър император, при условие, че не бе станал такъв.