Войни между Хабсбурги и Валоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Войните между австро-испанската династия Хабсбурги и френската династия Валоа продължават от 1515 до 1559 г., като се водят в Италия, Нидерландия и край Пиренеите. Те са пряко продължение на т. нар. Италиански войни, но акцентът вече е изнесен от Италия. Причините за тях са в борбата за европейско надмощие и в конкретни териториални спорове на Франция с противниците й за Милано, Бургундия, части от Нидерландия и за Русийон.

Първата война (1515-1516) започва скоро след възцаряването на френския крал Франсоа I, който напада Милано. Още в началото той извоюва грандиозен успех, като разгромява швейцарците при Мариняно (14 септември 1515) и така осуетява амбициите на император Максимилиян I към Милано. Това сражение слага край на активното военно участие на швейцарските кантони в европейската политика и ги ориентира към днешната им позиция на пълен неутралитет. Господар на положението, Франсоа І принуждава папа Лъв X да подпише в Болоня конкордат относно френската църква, който дава на краля правото да се разпорежда с нея (виж Болонски конкордат - август 1516). Договорът от Нойон от същия месец признава франската власт в Милано.

Втората война (1521-1526) също започва по инициатива на Франция, тъй като през 1519 г. испанският крал е избран и за германски император под името Карл V. Франсоа също е бил кандидат за този пост, но е претърпял провал. Чувствайки се разочарован и обкръжен от владения на Хабсбургите, той обявява войната. Веднага обаче е притиснат от вражеска коалиция, включваща Карл V, английския крал Хенри VIII и папата. Австрийските войски превземат Милано и побеждават френските при Биока на 24 юни 1522 г. Последва нахлуване в Прованс и войските на френските противници обсаждат Марсей. Франсоа съумява да ги изтласка, и дори започва остра контраатака, която довежда до връщането на Милано в негови ръце (октомври 1524). Кампанията му обаче завършва трагично с поражението при Павия (24 февруари 1525), където той е пленен, а после откаран в затвора в Мадрид. В същия град през януари 1526 г. той приема продиктуваните от испанците мирни условия, а именно - да свали френския сюзеренитет от Фландрия и Артоа, да се откаже от всичките си претенции в Италия и да предаде Бургундското графство (Франш-Конте) на Хабсбургите.

Третата война (1526-1529) започва, когато Франсоа І е освободен и безцеремонно нарушава всички споразумения. Той се аргументира, че условията на договора са били наложени чраз диктат, а не са плод на споразумение, и че затова не е длъжен да ги спазва. Той привлича папа Климент VIII, Венеция и Милано в т. нар. Лига от Коняк и подновява военните действия. Имперските войски превземат и опожаряват Рим на 6 май 1527 г. Френската армия напада Неапол, но скоро е принудена да се предаде след смъртта на командира й Одет дьо Лотрек (16 август 1528). Друга френска армия е победена край край Ландирано в северна Италия (21 юни 1529), което води до бърз мир в Камбре през август 1529 г. Той е известен като "мира на дамите", защото е договорен от Маргарита Австрийска и Луиз Савойска. Карл V успява да принуди Франсоа отново да приеме клаузите от Мадрид, но все пак новото е, че вдига претенциите си от френските области Прованс, Бургундия и Лангедок.

Четвъртата война (1536-1538) отново поставя на преден план въпроса за Милано, чийто последен херцог от династията Сфорца умира през 1535 г. За да сформира коалиция, Франсоа І безпрецедентно се съюзява с османския султан Сюлейман Великолепни и германските протестантски принцове. Той атакува Савоя и превзема Торино, а имперските сили нахлуват за втори път в Прованс и пак се успяват да превземат Марсей. С посредничеството на папа Павел III тази безсмислена война е прекратена с примирието в Ница (юни 1538), потвърдено от лична среща между двамата владетели в областта Камарг във Франция през следващия месец.

Петата война (1542-1544) потвърждава, че ориентацията на Франция към геополитически съюз с Османската империя не е случайна. Докато френските сухопътни сили атакуват Русийон, Навара, Люксембург и Брабант, общ френско-османски флот бомбардира Ница, завзема част от града (6 септември 1543) и я изгаря. През зимата османските кораби остават във френското пристанище Тулон, в сърцето на западния християнски свят. Тази маневра на френския крал предизвиква ужас в Европа. Тя мотивира Карл V да се съюзи отново с Хенри VІІІ и през 1544 г. заедно да нападнат Франция. Англичаните превземат Булон, а армиите на Карл напредват към Париж, но стигат само да Соасон. Като вижда, че не може да нанесе смъртоносен удар на своя противник, имераторът се помирява с него (договора от Крепи, септември 1544). Франсоа признава териториалните клаузи на договора от Мадрид (1526) и публично се отказва от съюза с османците. В допълнителна тайна клауза той обещава да помогне на императора да върне германските протестанти в лоното на католицизма. През 1546 г. Франция сключва мир и с Англия в Ардр, според който Булон ще се върне под френска власт след 8 години и срещу сумата от 2 милиона крони.

Войните от времето на Франсоа I минават при подчертаното надмощие на Хабсбургите, които не само че имат значително по-големи владения, но и са разположени стратегически около Франция (Хабсбургския пръстен). Основната цел на Франция да разкъса този пръстен и да изравни европейския баланс на силите не е постигната. От друга страна обаче Франция показва, че е достатъчно сплотена и силна икономически, за да се противопостави на по-могъщия враг. Тя използва най-невероятни дипломатически похвати и демонстрира голяма гъвкавост във формирането на съюзи. Все пак Франсоа не открива тези политически партньори, които биха били най-надеждни - германските протестанти. В годината на смъртта му, 1647, те са победени от Карл V и това ги довежда до близък съюз с Франция.

Шестата война (1552-1559) започва, когато синът на Франсоа - Анри II сключва с протестантския лидер Мориц Саксонски договора от Шамбор - Франция да окупира трите епископства Мец, Тул и Вердюн срещу финансова помощ. Много скоро Мориц побеждава императорските войски и сключва с Карл V Аугсбургския религиозен мир - 1555 г. Карл абдикира, а синът му Фелипе ІІ сключва примирие с Франция. Военните действия се подновяват с пълна сила през 1557 г. когато Фелипе може да разчита на съюза на Англия, където кралица е съпругата му Мери I. Французите организират инвазия в Неапол, но в същото време са нападнати от испанците в Нидерландия, където търпят пълно поражение (Сен Кантен, 10 август 1557). Въпреки че превзема Кале през 1558 г. (последната английска крепост във Франция), Анри ІІ е заплашен от банкрут и от растежа на хугенотството и прекратява войната. На 2 и 3 април 1559 г. той подписва договорите от Като-Камбрези с Англия и Испания. Испания получава признание за своите владения в Италия - Милано, Неапол, Сицилия и Сардиния, осигурява безопасността на Савоя, докато Франция запазва Кале и продължава окупацията на трите епископства (тя ги получава окончателно чак през 1648 г.). Освен това е уреден династичен брак между дъщерята на Анри ІІ Елизабет и испанския крал Фелипе ІІ.