Владимирово (Област Монтана)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другите български села с име Владимирово, вижте пояснителната страница.
Владимирово е село в Северозападна България. То се намира в община Бойчиновци, Област Монтана.
| Владимирово (Област Монтана) | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Монтана |
| Община: | Бойчиновци |
| Население: | 1 520 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 89 м |
| Пощ. код: | 3440 |
| Тел. код: | 09514 |
| Геогр. положение: | 43° 32' сев. ш. 23° 23' изт. д. |
| МПС код: | М |
| Кмет или наместник | |
| Христо Христов | |
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
В село Владимирово (старо име Люта) съществува православен комплекс от два храма с името „Св. Николай Чудотворец“. В комплекса през 70-те години на 19 век е построена кула (камбанария), в основите на която са вградени надгробни паметници от стари гробища. Новият храм е построен през 30-те години на 20 век.
Старата черква „Св. Николай Чудотворец“ през седемдесетте години е обявена за паметник на културата. Според някои историци тя е построена не по-късно от 17 век, според други е много по-ранна. Запазен е апостолският фриз, ограничен от шнуровидна рамка. Иконостасът е бил изработен от майстори от Дебърската живописна школа. През 70-те години на 20 век иконите са дадени за реставрация, откъдето изчезват. В двора са запазени стари надгробни паметници (според специалисти на монаси), което е едно от свидетелствата за съществуването на манастирски комплекс на това място.
Южно на около 300 метра от църквите се намира местността Манастира. Тук е имало раннохристиянски манастир с името „Св. Иван Пусти“. Опожаряван многократно, в началото на 19 век е изоставен окончателно. В същия район е имало тракийско светилище. В района има останки от антични сгради. В края на 18 век тук е намерена мраморна плоча с образа на богинята Диана. Същата е описана от Феликс Каниц при посещението му в северозапада през 1862 година. Плочата с релефа е запазена и е в Националния исторически музей. В галерията за историята на селото е показана снимка на същата, публикувана през 1978 година от Людмила Мънзова в книгата й „Антична скулптура в България“. Мраморната плоча е с размери 0,47 м на 0,29 м и е датирана от края на 2-ри, началото на 3 век. На около 300 метра от това място има останки от старо селище, което е носело името Преславица. В близост на височината „Крешката“ има останки от римска кула и тракийско селище. Източно от селото на около километър има останки от голяма римска вила, обитавана по намерените в района римски монети от 1 век пр.н.е. до 4 век. По-късно на същото място е съществувал раннохристянски манастир. През 1971 година районът и римската кула на височината Голо бърдо над него са обявени за паметници на културата. В района има белези от няколко тракийски къщи. Южно през река Огоста на около 500 метра от вилата има останки от друг раннохристянски манастир, носел името „Света Богородица“. В близост има останки от няколко тракийски селища и могили. На северозапад от селото в местността Сухата чешма има останки от голямо тракийско селище със светилище и предполага се античен храм. В близост личат и днес останки на могили. На около 500 метра на запад от това селище в местността Църцория има останки от раннотракийско селище. На северозапад в така наречения Валог има останки от селище, обитавано от 1 до 4 век. На север в местността Могилките до началото на 20 век са се виждали очертанията на няколко могили, но за съжаление с обработването на земята те са заличени.
Наличието на голям брой неизследвани тракийски надгробни и римски крайпътни могили и останките от няколко тракийски селища и римски строежи говори, че районът е обитаван от най-дълбока древност.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
Традиция с вековна история е съборът на селото, който се провежда всяка втора седмица на месец ноември. 0т началото на деветдесетте години на 20 век всеки вторник в селото се организира общински пазар. От години се превърна в традиция на Йордановден да бъде хвърлян кръста в река Огоста. В селото има няколко кръчми, дискотека, компютърна зала и младежки клуб.
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
