Витамин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наименованието витамин се появява през 1912 г., след като американския биохимик от полски произход Казимир Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“. Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните. Необходимостта от тях е обоснована през 1880 г. от руския учен Н. И. Лунин. Днес са известни около 30 витамина. Влияят (пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотиди) на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др. Съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини (каротини, стерини). Биват мастноразтворими (А, D, Е, К) и водноразтворими (С и група В). Потребностите от витамини са по-големи при бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена работа, инфекциозни болести и др. Недостигът или липсата им води до болестни състояния — хиповитаминозни и авитаминози, прекомерният прием (главно на А и D) — до хипервитаминози. Много витамини, използвани като лекарства, се получават чрез химичен и микробиологичен синтез.
Таблица на по-важните витамини
| име | свойства | източник | потребност в мг/ден | последици при недостиг | бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| А (аксерофтол, ретинол) |
Мастноразтворим. Важен за зрението, участва в състава на зрителния пурпур, растежа на кожата и лигавиците | рибено масло, черен дроб, яйца, мляко. Под формата на провитамин (каротин) в морковите,спанака, кайсиите, пипера, доматите и тиквата | 1,5–2 | кокоша слепота, увреждане на роговицата на окото (ксерофталмия), забавен растеж | Изолиран между 1912 и 1914 г. от Елмър В. Макколъм и М. Дейвис. |
| С (аскорбинова киселина) |
Водоразтворим. Участва в клетъчните окислително-редукционни процеси, в обезвреждането на токсични вещества в организма, укрепва стените на кръвоносните съдове, стимулира естествения имунитет | пресни плодове и зеленчуци, в по-големи количества в шипки,цитрусови плодове, касис, ягоди, пипер, магданоз, коприва, спанак | 100–600 (при отслабнал имунитет, бременност) | При системен недостиг настъпва скорбут и намалена съпротива към инфекции. | При термична обработка намалява съдържанието си. Предозиране е невъзможно. Идентифициран от Джеймс Линд през 1747 г. |
| В1 (тиамин, аневрин) |
Водоразтворим. Участва в обмяната на въглехидратите, белтъците и мазнините | Зърнени храни, бирена и хлебна мая, ядки, черен дроб, месо, яйца, мляко | 1,5–2 | Мускулна слабост, полиневрит, бери-бери | Изолиран от Казимир Функ през 1912 г. |
| В2 (рибофлавин, лактофлавин), витамин G |
Водоразтворим. Участва в клетъчните окислително-редукционни процеси | виж. витамин В1 | 1,5–2 | Възпаление на устните, езика, роговицата на окото, забавен растеж | Изолиран от Д.Т.Смит и Е.Г.Хендрик през 1926 г. |
| В3 (пантотенова кисилина), |
Водоразтворим. Съставка на клетъчните ензими | Бирена мая, черен дроб, бъбреци, яйца | 5—10 | Рядко се наблюдават последици. | Изолиран от Роджър Уилямс през 1933 г. |
| В5 (никотинамид, ниацин), витaмин PP |
Водоразтворим. Участва в клетъчните окислително-редукционни процеси | Бирена мая, черен дроб, месо, бобови и зърнени храни | 15–25 | Пелагра | Изолиран през 1937 г. |
| В6 (пиридоксин, адермин) |
Водоразтворим. Участва в обмяната на аминокиселините и мазнините | Бирена мая, черен дроб, месо, яйца, мляко, бобови храни | 2–4 | Увреждане на кожата, лигавиците, нервната система, анемия | Изолиран през 1934 г. |
| В9 (фолиева киселина, фолацин), витaмин М |
Водоразтворим. Участва в обмяната на аминокиселините, стимулира и регулира кръвообразуването и растежа | Бирена мая, зелените зеленчуци, черен дроб, месо | 0,2–0,5 | Анемия, стомашно-чревни увреждания, забавен растеж | Изолиран от Люси Уилс през 1933 г. |
| В12 (цианкобаламин) |
Водоразтворим. Стимулира и регулира кръвообразуването, участва в обмяната на нуклеиновите киселини и в изграждането на миелина на нервните клетки | Черен дроб, бъбреци, месо, мляко | 0,005 | Пернициозна анемия | Изолиран през 1948 г. |
| D (калцитриол) |
Мастноразтворим. Регулира калциево-фосфорната обмяна в организма | Рибено масло, яйца, черен дроб, краве масло, мляко, образува се в кожата от провитамин (ергостерол) под действието на УВ лъчи | Възрастни — 0,02 Деца — 0,10 | При възрастните остеомалация, при децата рахит | Изолиран от Едуард Меланби през 1933 г. |
| Е (токоферол) |
Мастноразтворим. Участва в процесите на размножаването, необходим за оплождането и износването на плода | Житни зародиши, растителни масла, зелените зеленчуци, черен дроб, яйца, мляко | 10–20 | При животните стерилитет и отхвърляне на плода (аборт) | Изолиран от Хърбърт Еванс и Катрин Бишоп през 1922 г. |
| К (филохинон) |
Мастноразтворим. Фактор на кръвосъсирването | Зелените зеленчуци, яйца, мляко, черен дроб, месо, синтезира се от чревните бактерии | 2–4 | хеморагична диатеза | Изолиран от Хенрик Дам през 1929 г. |
