Виктор Пелевин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Виктор Пелевин
руски писател


Роден:	22 ноември 1962 Москва, Русия




Националност:	СССР / Русия



Сайт:	pelevin.nov.ru

Виктор Пелевин

Виктор Олегович Пелевин (* 22 ноември 1962 г., роден в Москва), е един от най-популярните съвременни (постсъветски) руски писатели. Неговите творби носят някои от особеностите на научната фантастика, но те са прикрити от многослоево постмодернистично звучене, в което са смесени елементи от поп културата и екзотеричната философия. В книгите му често светът и реалността са преставени като променливи, напълно податливи на човешките съзнание, воля и интуиция. Пелевин оставя читателя сам да реши какво точно се случва. За да подчертае това, в началото на някои от книгите си добавя следната бележка: "Всяка мисъл, която възникне по време на четенето на тази книга е обект на авторското право. Нелицензираното мислене е забранено." В сюжетите разкрива характерни черти на руския народ в прехода след разпада на СССР, като умело впримчва и нишка от ученията и разбиранията на Далечния Изток.

Виктор Пелевин завършва институа по енергетика на московския универстиет, специалност електромеханика. След уволнението си от армията, завършва московския литературния институт. Сътрудничи няколко години на списание "Наука и религия", където пише статии за източен мистицизъм. Първият му роман излиза през 1989 г.

Пелевин отбягва честата поява в обществото. Рядко дава интервюта и когато го прави отклонява акцента на разговора oт начина си на писане към естеството на човешкото съзнание. Въпреки това той разрешава някои от творбите му да бъдат публикувани в на официалния му сайт за некомерсиално разпространение. Някои от романите му са драматизирани в звукови файлове.

Преведен е на повечето световни езици (вкл. японски и китайски). Негови пиеси се играят и в Лондон и Париж.

[редактиране] Частична библиография

Не съм уверен, че това е правилна постъпка - да се родя под формата на човек

[редактиране] Романи

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

(1993) "Жызнь насекомых"
(1996) "Чапаев и Пустота"
- Преведен на български.
- Действието се развива през 1919. Чапаев се увлича в разговори с Пьотър Пустота, които отвеждат в паралелни светове от бъдещето. Често умело се губи нишката, коя действителност е действителната, като героите се срещат със северния войнствен бог Один, с Шварценегер и др.
(1999) "Generation «П»" (бълг. "Поколение «П»")
- Преведен на български.
- Преплитат се парапсихологични способности и религия с пиар и реклама на фона на управлението на Русия след промените, Русия на новобогаташите.
(2003) "ДПП NN - Диалектика переходного периода из ниоткуда в никуда" (бълг. "Диалектика на преходния период (от никъде към никъде)")
- В издадения сборник влиза също романът "Числа".
- Главният герой е собственик на средно голяма банка в съвременна Русия, който се ръководи от правилата на основана от самия него интуитивна нумерология.
(2004) "Священная книга оборотня"
(2005) "Шлем ужаса"
(2006) "Empire V"

Край на разкриващата сюжета част.

[редактиране] Повести

(1990) "Затворник и Шестипалый" (бълг. "Затворникът и Шестопръстият")
(1991) "Омон Ра"
(1992) "Принц Госплана" (бълг. "Принцът на Госплан")
(1993) "Желтая стрела" (бълг. "Жълтата стрела")

[редактиране] Разкази

"Акико"
"Реконструктор"
"Бубен нижнего мира"
"Водонапорная башня"
"Девятый сон Веры Павловны"
"День бульдозериста"
"Жизнь и приключения сарая номер XII"
"Миттельшпиль"
"Ника"
"Откровение Крегера"
"Проблема верволка в средней полосе"
"Происхождение видов"
"СССР Тайчжоу Чжуань"
"Ухряб"
"Хрустальный мир"

[редактиране] Eсета

"Гадание на рунах или рунический оракул Ральфа Блума"
"ГКЧП как тетраграмматон"
"Зомбификация"
"Икстлан - Петушки"
"Джон Фаулз и трагедия русского либерализма"
"Ultima Тулеев, или Дао выборов"
"Имена олигархов на карте родины"
"Последняя шутка воина"
"Мой мескалитовый трип"

[редактиране] Награди

«Великое Кольцо-90» за разказа «Реконструктор»
«Золотой шар-90» за повестта «Затворник и Шестипалый»
«Великое Кольцо-91» за повестта «Принц Госплана»
Малая Букеровская премия 1992 года за сборника «Синий фонарь»
«Великое Кольцо-93» за разказа «Бубен верхнего мира»
«Бронзовая улитка-93» за повестта «Омон Ра»
«Интерпресскон-93» за повестта «Омон Ра»
«Интерпресскон-93» за повестта «Принц Госплана»
«Странник-95» за есето «Зомбификация»
«Странник-97» за романа «Чапаев и Пустота»
«Немецкая литературная премия имени Рихарда Шенфельда» за романа «Generation P». 2000 г.
«Нонино-2001» в Зальцбург, за най-добър чуждестранен писател
«Национальный бестселлер-2003» за романа «ДПП NN»
«Премия Аполлона Григорьева-2003» за романа «ДПП NN»