Ведическа философия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ведическата философия е философската система, заложена в староиндийските религиозни текстове, наречени Веди. Тя може да се раздели на шест категории, поради което се нарича Шат даршана.
Съдържание |
[редактиране] Няя
- Основна статия: Няя
Философската система Няя почива върху Няя Сутрите написани от мъдреца Гаутама. Няя определя основните въпроси, които подлежат на обсъждане: материалния (физически) свят, душата, Бога и освобождението. Тя допълва индийската философска мисъл със своята методология. Tази система основно се занимава с условията на точното знание и средтсвата за постигането му. Няя се основава на аргумента и логиката и по тази причина е позната, като "наука на логиката и обусновката". Поради това, че Няя анализира природата, източника на познанието, неговата валидност и невалидност, тя е позната и като "наука на критическото изследване". Използвайки систематичeн подход, тази философия разграничава действителното от недействителното познание.
Последователите на философската система Няя вярват, че действителното знание е единственото средство за освобождение от страданието, поради което полагат големи усилия да идентифицират валидни източници на познание, разграничавайки ги от погрешните мнения.
Според школата Няя съществуват четири източника на познание, наречени Прамани: възприятие, заключение, сравнение и свидетелство. Знанието, постигано посредтвом всеки един от тези източници може също да бъде действително и недействително.
Така, последователите на Няя отвново се сблъскват с необходимостта да определят всеки отделен случай като действително познание, като за целта прибягват до множество обяснителни схеми, приближавайки се до съвременната аналитична философия.
[редактиране] Епистемология
Последователите на философската система Няя, наречени Няяники, приемат четири метода на познание (прамана): Възприятие, заключение, сравнение и свидетелство.
- Възприятие (Пратякша)
- Възприятието, наречено Пратякша, заема основна позиция в епиостемологията на Няя. То се определя от контакта на сетивата с обектите им.
- Заключение (Анумана)
- Заключенията или логиката и философските размишления (Анумана) са също важен елемент на Няя. Анумана може да бъде разделена на 3 категории:
-
- Пурвават - заключения за невъобразими следствия, на основата на разбираеми причини;
- Шешават - заключения за невъобразими причини, на основата на разбираеми следствия;
- Саманятодрища - заключения, които не се основават на причинно-следствена връзка, а на едновременно съвместно съществуване.
-
- Заключенията биват два вида - по отношение на самия себе си (Свартанумана) и такива, по отношение на всичко останало (Паратханумана).
- Сравнение (Упамана)
- Санскритският термин упамана може най-общо да бъде преведен като "сравнение" или аналогия. Това е знанието, произтичащо от взаимоотношенията между имената и обектите, определяни от тях, а сходството помежду им показва тяхната връзка.
- Свидетелство (Шабда)
- Свидетелството шабда също се приема за прамана (източник на познание). Шабда може да бъде два вида: ваидика - основаваща се на Ведите и лаукика - коментарите и произведенията на автори, заслужаващи доверие.
[редактиране] Вайшешика
- Основна статия: Вайшешика
Анализ на аспектите на Реалността
Мъдрецът Каннада основава Вайшешика около 6 век. Вайшешика е близка до Няя, а техните метафизични теории са тясно свързани. Двете системи приемат освобождението като крайна цел на живота, а невежеството, като основна причина за страдание и безпокойства. Двете системи приемат, че действителното знание може да доведе до освобождение.
Съществената разлика на Вайшешика и Няя е в това, че първата приема само два от четирите източника на познание - възприятие и заключение.
Вайшешика разграничава седем катгории на реалността: дравя (същност), гуна (качество), карма (действие), саманя (всеобщност), вишеша (уникалност), самавая (неотделимост) и абхая (не-съществуване). Шест от тези седем категории са в групата на това, което съществува, а седмата се занимава с не-съществуването на нещата. Така, системата вайшешика разделя обектите, които могат да бъдат обозначени с думи, в две основни групи: тези, които съществуват и такива, които не съществуват.
Тази филосовска система приема, че всички обекти във физическия свят могат да бъдат сведени до краен брой атоми, поради което може да бъде наречена атомизъм. Според последователите на Вайшешика, функцията на атомите е зависима от Върховно същество, поради което тази философска система е теистичен атомизъм, за разлика от съвременната атомна теория.
[редактиране] Санкхя
- Основна статия: Санкхя
Нетеистичен дуализъм
Философската система Санкхя е считана от мнозина за най-древна. Тя е била систематизирана от древния мъдрец Капила. Характерно за Санкхя е, че тя свързва съставните части на Няя и Вайшешика, отнасящи се до реалността, с ишвара- Бога. Тази система е дуалистична, тъй като прави разлика между пуруша (върховното същество или съзнание) и пракрити(изначалната природа).
Санкхя е систематизирана от мъдреца Капила.
[редактиране] Епистемологията на Санкхя
Санкхя системата приема три валидни източника на познание (прамани):
- Пратякша - директно сетивно възприятие;
- Анумана - логически заключения;
- Шабда - словестни доказателствя.
[редактиране] Йога
- Основна статия: Йога
Думата "йога" (На Деванагари: योग) има санскритския корен "юдж" (yuj), означаващ "съединявам", "свързвам". Тази философска система предлага методология за "разширяване" на съзнанието и "свързването" му с Върховния разум. Съществуват различни йога школи: Гяна йога, Карма йога, Кундалини йога, Бхакти йога. Единствено Патанджала йога, обаче, е считана за една от шестте ведически философски системи. Тази школа е позната още като ащанга йога, поради това, че има осем части. Ащанга йога е практическото прилагане на Сакнхя философията, с цел да се постигне освобождение. Наричана е Патанджала Йога, поради това, че нейният създтел е мъдрецът Патанджали. Неговата творба е позната под името Патанджала Йога Сутра. Тази йога система се опитва да обясни природата на ума и средството за постигане на това, което е описвано като крайна цел на живота - кайваля - Абсолюта.
Извън Индия, йога най-вече се свързва с упражненията от Хата йога.
[редактиране] Осемте части на Патанджали йога
Осемте части на Патанджала йога, описани от мъдреца Патанджали:
- Йама - въздържание;
- Нияма - правила за спазване;
- Асана - буквално "място за сядане, седя", стойка, поза;
- Пранаяма - контрол над жизнената енергия (Прана);
- Пратяхара - оттегляне на сетивата;
- Дхарана - концентрация (върху един обект);
- Дхяна - медитация върху истинската природа;
- Самадхи - освобождение, състояние на просветление.
[редактиране] Карма-мимамса
- Основна статия: Карма-мимамса
Думата карма се отнася до всяко действие, което води до следствие, било то добро или лошо. Думата мимамса се отнася до анализа и цялостното разбиране. Крайната цел на Карма-мимамса е да предложи практическа методология за практикуване на ведическата религия дхарма, удовлетворявайки стремежа към просперитет (артха) и сетивното удовлетворение (кама). Карма мимамса дава материалистическо обяснение на ведическите ритуали. карма мимамса разглежда предписанията за религиозен живот, по-скоро от към човешката страна, а не от гледна точка на логичната Бого-центрична основа.
Първата систематизирана творба в традицията на карма мимамса е Мимамса сутра на мъдреца Джаймини. Мимамса сутра е съставена от 12 глави.
Поради това, че Карма-мимамса е ранно изследване на ритуалите, описани във Ведите, тя се нарича и Пурва-мимамса (предварителен, по-важен дебат).
[редактиране] Епистемология
Мимамса обръща особено внимание на изучаването на природата и източниците на истинско познание (прамани). Философската система Карма-мимамса приема шест източника на познание за авторитетни:
- Възприятие
- Заключение
- Сравнение
- Свидетелства
- Постулати
- не-възприятие
Карма-мимамса подчертава значението на свидетелствата, тъй като приема авторитета на Ведите.
[редактиране] Веданта
- Основна статия: Веданта
Веданта означава "заключението на Веда". Тази система е известна като "висше разбиране" - разбиране на Абсолютната Истина. Нейното "същностно заключение" се отнася до взаимоотношениятa между Върховния и душата; душата и материята; материята и материята и материята и Бога. Тези взаимоотношения се разглеждат като "невъобразима еднаквост и различие".
Веданта е систематизирана от мъдреца Вяса, известен също като Вясадева или Ведавяса.
Веданта е известна и като Уттара-мимамса - висш дебат или Брахма-мимамса - дебат върху Брахман, Абсолютната истина. Абсолютната истина се предава от Упанишадите (буквално: Това, което се научава, като седиш близо до учителя), а тяхното изучаване е Веданта - "крайното заключение на Ведите",
Мъдрецът Вяса написва Веданта сутра с цел по-лесно разбиране на учението на Упанишадите. Negow eстесtвен коментар към Веданта сутра е Бхагавата Пурана или Шримад Бхагаватам.
[редактиране] Школите на Веданта
Съществуват следните основни школи в традицията на Веданта, като всяка от тях има собствен основател (Ачария), който написва собствен коментар (Башя) към Веданта сутра:
- Адвейта Веданта, основана от Шанкара Ачария.
- Според тази школа, единствената реалност е Брахман, а светът, такъв, какъвто изглежда е илюзорен. Брахман, който е единствената реалност, не притежава никакви характеристики. Брахман притежава илюзорна енергия, която е първопричината за този свят.
- Вишиштадвейта - Качествено неразличие
- Вишитадвейта е изложена от Рамануджа Ачария. Според школата Вишиштадвейта душата е частица от Брахман, следователно е еднаква с него, но не идентична. Различието с Адвейта на Шанкара се състои в това, че Брахман притежава характеристики.
- Школата Вишиштадвейта пропагандира предаността (Бхакти) към Бог Вишну, като път към освобождението.
- Двейта - Различие
- Мадхва Ачария излага учението на Двейта. Мадхва описва три обекта - Бога, живите същества и материалния свят. Според учението на Мадхва Ачария Брахман, Богът и всички живи същества са отделни и различни. Двейта още се нарича Шуддха-двейта - чист дуализъм. Школата на Мадхва също приема Бхакти като път към освобождението. При Двейта не съществува концепция за илюзорната енергия.
- Двейта-адвейта - Различие и единство
- Нимбарка Ачария излага Двейта-адвейта. Според тази школа живите същества и Брахман са едно и в същото време различни.
- Шуддхадвейта - Пречистено неразличие
- Шуддхадвейта школата е основана от Валлабха Ачария (1479 - 1531).
- Ачинтя-бхеда-абхеда
- Ачинтя-бхеда-абхеда е основна характеристика на философията на Гаудия вайшнавизма, основан от Чайтаня Махапрабху. Ачинтя-бхеда-абхеда таттва се превежда като "истината за невъобразимата едновременност на еднаквост и различие на душата и Бога". Душите и обозримия свят възникват от Бога, те са еднакви с него, тъй като са негови енергии, но в същото време се различават от него и помежду си. Това едновременно единство и различие се нарича Ачинтя.
- Учението Ачинтя-бхеда-абхеда е синтеза на монистическите и дуалистическите ведантиски школи. Според него душата е едновременно различна и неразлична с Бога.
- Гаудия вайшнавите приемат Кришна за Върховен Бог, а Бхакти за процес, посредством който той може да бъде разбран.
[редактиране] Веданта и Вайшнава сампрадая
- Основна статия: Сампрадая
Съществуват четири духовни школи - сампрадаи, които предават Веданта. Това са:
- Шри Сампрадая - основана от Рамануджа Ачаря;
- Брахма Сампрадая - основана от Мадхва Ачаря;
- Рудра Сампрадая - основана от Вишнусвами;
- Кумара Сампрадая - основана от Нимбарка Ачаря.
