Василий I Македонец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Василий I Македонец византийски император

Роден:	ок.811 тема Македония, Византия
Починал:	29 август 886 Византия

Василий I Македонец (гръцки: Βασίλειος Α΄ο Μακεδών), е византийски император от 867 г. до 29 август 886 година.

Василий I e възприеман от византийците като един от най-великите им императори, основател на най-великолепната византийска династия - Македонската, и инициатор на ренесанса на византийското изкуство. Мнението на съвременните историци обаче е далеч не толкова ласкателно, тъй като реформите традиционно приписвани на него, са били всъщност започнати от неговия предшественик Михаил III, когото Василий убива.

[редактиране] От селянин до император

Етническия произход на Василий е източник на множество спекулации още от времето на неговото царуване. Според традицията, установена още по него време, Василий е предполагаема далечна издънка на арменски царски род. Родителите му са били най-вероятно арменски селяни, заселени, според обичайната византийска практика, в тема Македония - византийска административно-териториална единица, която по това време отговаряла на областа около Адрианопол (Одринска Тракия, дн. Турция).

Бъдещият император прекарва голяма част от детството си като пленник в България, където семейство му е отведено след пленяването им през 813 г. от хан Крум. Заедно с голяма част от преселеното население, Василий успява да избяга ок. 836 г. и да започне работа в Константинопол като дворцов чиновник при някой си Теофилица, който бил роднина на кесар Бардас, чичото на императора Михаил III.