Бьогю
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бьогю (Bögü; кит. Фугю) каган (759-779) – най-известния и могъщ уйгурски каган, внук на основателя на каганата – Кутлуг Билге Кюл (Kutluγ Bilge Kül) каган (744-747) и син на Елетмиш Билге (Eletmyš Bilge) каган (747-759), който в китайските извори е наричан Моянчжо (тюрк. Bayan čor). След встъпването си на престола Бьогю пренасъл столицата в Ордубалик (на р. Орхон), а малко след това (762 г.) приел согдийски мисионери-манихеи, чиято вяра приел в Лоян (на китайска територия). Заради това в уйгурски манихейски текстове той е наричан ,,Захани Мани” (Еманация на Мани). Въпреки всичко обаче за масово разпространение на манихейството сред населението на каганата, едва ли може да се говори. По-скоро тази дуалистична религия (учение) била на почит най-вече сред висшите слоеве на уйгурското общество. Че това общество не е било еднородно в религиозно отношение се вижда от факта, че в 779 г. самият Бьогю станал жертва на антиманихейски преврат, възглавяван от неговия родственик, вероятно негов вуйчо – Тон Бага таркан (Ton Baγa tarqan), който се провъзгласил за каган под името Алп Кутлуг Билге (Alp Kutluγ Bilge) (780-789). Пълният титул на Бьогю е Тенгри Елтутмиш Алп Кюлюг Инги Билге (Tängri Eltutmyš Alp Külüg Ingi Bilge) каган.
