Бенковски (квартал)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бенковски е квартал на София, България, разположен в северните покрайнини на града. Образуван е през 1954 година от бившите села Биримирци и Обрадовци.
- За повече информация вижте Име на статия.
[редактиране] Любопитна информация
- Най-много щъркели в България - 61 двойки в един квадрат от 100 кв. км, има в квартал Бенковски (източник: Българското дружество за защита на птиците (БДЗП))
| Квартали на София | |
|---|---|
 |
|
| Райони на Столична община |  |
|---|---|
| Банкя | Витоша | Връбница | Възраждане | Изгрев | Илинден | Искър | Красна поляна | Красно село | Кремиковци |Лозенец | Люлин | Младост| Надежда | Нови Искър | Оборище | Овча купел | Панчарево | Подуяне | Сердика | Слатина | Студентски | Средец | Триадица | |
1. Географско положение, граници и големина 2. Природна среда
2.1.Геология и сеизмичност
3. Климат и основни фактори за неговото формиране 4. Води 5. Почви 6. Пастителен свят 7. Живорински свят 8. Демография 9. Стопанство
1. Географско положение, граници и големина:
Квартал Бенковски це намира в столицата на България- град София, район Сердика, на 5km северно от центъра.Територията на кв.Бенковски граничи на изток с тази на селата Чепинци и Негован, на запад с кв. Илиенци и жк.Надежда, на север със село Кубратово и на юг с кв. Орландовци и кв. Малашевци. Площта на квартала е …...кв. кт. Географските координати на кв. Бенковски са 23° 19' 39 и. г. д. и 42° 41' 30 с. г. ш.
2. Природа:
Квартал Бенковски заема югоизточната част на обширното котловинно дъно, което езаето от обширното Софийско поле, чиято дължина е 75 км, а средната ширина - 16 км. Общата му площ е около 1050 кв. км, като около 120 от тях се падат на София. Средната надморска височина на Софийското поле се изменя от 545 m при площад „Народно събрание" до 650 m при Княжево и жк „Младост 4", а при кв. Бенковски достига 550 т.
2.1.Геология и сеизмичност:
Геоложко развитие. В геоложко отношение Софийската котловина представлява грабен (вертикално потънал блок от земната кора), запълнен със седименти от неогенския период. Потъването станало по разломи (разкъсвания в земната кора), чиято главна ориентация е с посока северозапад - югоизток. Грабенът е запълнен както със седименти, които са продукт на отлагане по склоновете на оградните планини и по долините на тогавашните реки, така и с материали, отложени в съществувалите някога локални басейни с езерно-блатен режим. Преди около 5 млн.г.се проявили интензивни движения на земната кора, които постепенно оформили Софийската котловина в сегашния й вид. Отложили се речни (алувиални) и склонени (делувиално-пролувиални) седименти със средна дебелина 30-35 т. По някои разломи тези движения не са заглъхнали и до днес, за което свидетелства значителната сеизмичност на района. Инженерно-геоложки условия. Съществен фактор, определящ инженерно-геоложките условия за строителството, са физико-механичните свойства на седиментите, нивото на подземните води, проявата на земетресения, свлачищата, сляганията на почвата, набъбването на глини, ерозията и др. Наред с това човешката дейност създава множество екологични промени и инженерни проблеми в Софийската котловина. Черните прахови и песъчливи глини (смолници) са разпространени на територията на София и около нея. Дебелината им достига около 5 m. Те съдържат органични вещества, на което се дължи тъмният им, почти черен цвят. През сухите периоди на годината смолниците се опичат и напукват, а през влажните периоди - поглъщат и задържат вода, поради което силно набъбват, което ги определя като силно набъбващи строителни почви. На това свойство се дьлжат много от напукванията на къщите в крайните квартали на София. Кафявите глини са разположени под смолниците или под почвения слой, когато липсват смолници. Те имат смесен произход (алувиален, пролувиално-делувиален), поради което дебелината им варира в широки граници. При водонасищане кафявите песъчливи глини променят консистенцията си и носещата им способност намалява. Свлачищата са друг инженерно-геоложки проблем за крайните столични квартали. Те са разпространени по периферията на котловината, по стръмните долинни склонове и откосите на изкуствените изкопи. Наблюдават се по долините на реките Суходолска, Владайска (които минават през територията на кв.Бенковски) и Симеоновска. Сеизмичност. Територията на България е разделена на три основни сеизмични района: Североизточен, Средногорски и Рило-Родопски. София и околността й попадат в Средногорския сеизмичен район. Максималният очакван магнитуд за земетресение в Софийската зона е до 7,0. В този смисъл София и нейните околности не са в най-опасните в сеизмично отношение части на страната. Сеизмичната активност на Софийската зона представлява значителен интерес поради голямата концентрация на промишлени и граждански обекти и високата плътност на населението в нея.
3.Климат:
Климатът на кв.Бенковски се формира под влияние на процесите, които протичат в глобалната климатична система на Земята. Специфичните черти на „Софийския" климат се определят от влиянието на три основни фактора: радиационен, циркулационен и физикогеографски.
Първостепенно значение за климата на кв.Бенковски има количеството на слънчевата енергия, достигащо до земната повърхност. То зависи както от географската ширина, така и от режима и разпределението на облачността, от степента на замърсеност на атмосферата над града и изложението на оградните склонове на котловината.
Радиационният фактор може да бъде представен чрез радиационния баланс на земната повърхност. Приходната част на този баланс се формира от количеството на т. нар. „сумарна радиация", представляваща сума от достигащата до земната повърхност „пряка" и „разсеяна" слънчева радиация. Разходната част на радиационния баланс се формира главно от ефективното излъчване на земната повърхност. Средногодишните стойности на сумарната радиация за София са около 121 ккал/кв.см. В годишния ход на сумарната радиация се регистрира максимум през юли и минимум през декември. През последните десетилетия е отбелязана тенденция към намаляване на стойностите на пряката радиация през летните месеци в резултат от глобалните промени в атмосферната циркулация. Замърсеният градски въздух също причинява както намаляване на пряката радиация, така и загуба на биологичноактивната ултравиолетова радиация. Средногодишната стойност на ефективното излъчване (разходната част на радиационния баланс) в София представлява около 40% от сумарната радиация. В режима на ефективното излъчване се наблюдава максимум през лятото (август) и минимум през зимата (декември и януари). Средногодишната стойност на радиационния баланс (разликата между сумарната радиация и ефективното излъчване) в града е около 47 ккал/кв.см Радиационният баланс в София е отрицателен през декември и януари. Той формира основния източник на топлина за системата земна повърхност - приземен въздух, от което зависи температурата на въздуха.
Климатообразуващата роля на атмосферната циркулация се изразява в преноса на различни по произход и физични свойства (температура и влажност) въздушни маси. Поради преобладаващия западно-източен атмосферен пренос, целогодишно над София доминират въздушни маси на умерените ширини от континентален и океански произход. Тропичните (предимно през лятото) и арктичните (през зимата) въздушни маси са с относително маловажна роля, но причиняват значителни колебания в стойностите на метеорологичните елементи.
Физикогеографският фактор има комплексно и разнопосочно влияние върху формирането на климата на София. Видът на подстилащата повърхнина, надморската височина на Софийското поле, изложението на склоновете и посоката на простиране на оградните планини трансформират влиянието през годината на слънчевата радиация и атмосферната циркулация.
Продължителността на слънчевото греене в София е около 2020 часа годишно, което представлява около 45% от теоретично възможното, определено според дължината на деня. Продължителността на действителното слънчево греене зависи от облачността и котловинния релеф. Тя е най-малка през декември - около 50 часа, а най-голяма - през юли и август - над 300 часа. Най-слънчев сезон е лятото, следван от пролетта и есента, а най-мрачна е зимата. През последните 30 години е отбелязана тенденция към намаляване на продължителността на слънчевото греене, която е особено добре изразена през лятото. Тя се дължи на увеличената облачност и интен зивното замърсяване на атмосферния въздух над града.
Абсолютните минимални температури се измерват най-често през януари. Средните им многогодишни стойности са около -15 °С, а най-ниската температура (-31,2 °С) е регистрирана през 1893 г. През последните две-три десетилетия се наблюдава значима тенденция към повишаване на абсолютните минимални температури.
Абсолютните максимални температури се регистрират най-често през юли и август. Техните средни многогодишни стойности са около 33 °С. Най-високата температура 38,8 °С е измерена през 1916 г. Средно около 75 дни през годината са с максимална температура на въздуха над 25 °С. Около 17 дни през годината (през юли и август) имат максимални температури, по-високи от 30 °С.
Абсолютната влажност на въздуха следва годишния ход на температурата и е най-голяма през лятото (юли - 15,2 mb), а най-малка през зимата (януари - 4,7 mb). Режимът на относителната влажност е противоположен на този на температурата - максимумът е през зимата (декември и януари - около 84%), а минимумът е през лятото (август - 61 %).
Максимумът на облачността е през зимата (декември), а най-безоблачно е лятото (август). Средният брой на ясните безоблачни дни в течение на годината е около 75, а този на мрачните дни (с плътна облачна покривка) - около 110.
Мъглите са типично явление за Софийската котловина. Броят на дните с мъгла е средно около 30 за година, като в отделни години е бил 5 - 10, а през 1914 г. дните с мъгла са били 79. Ниската промишлена североизточна част на града е характерна с най-голяма честота на мъглите. Мъглите са най-чести през студеното полугодие.
Средногодишните валежи в града и прилежащата към него територия са около 550-600 mm. Февруари е месецът с най-малко валежи- около 30-40 mm. Годишният ход на валежите има ясно изразен континентален характер - зимните валежи са значително по-малко от летните. Зимните валежи в София са около 100-120 mm. През пролетта количеството на валежите нараства. В началото на пролетта (през март) то е все още малко и близко до количеството на валежите през февруари. През втората половина на пролетта валежите са повече, обикновено са краткотрайни и често придружени от гръмотевици. Нарастването на валежите през май е твърде рязко и те достигат 70-90 mm в града и околността му. Летните валежи са най-големи и представляват 30-35% от годишната валежна сума. Максимумът на валежите е през юни - между 80 и 150 mm. От летните месеци август е с най-малко количество на валежите - с 30-40 mm по-малко от тези през юни. През септември количеството на валежите е около 35-75 mm, като през втората половина на есента (ноември) валежите са с 10-20 mm повече, отколкото през септември. В последните години се наблюдава добре изразена тенденция към намаляване на годишното количество на валежите.
Котловинният релеф и термичните инверсии обуславят преобладаването на тихо време в София. Посоките на ветровете се влияят както от особеностите на атмосферната циркулация, така и от височината и посоката на простиране на оградните планини. Най-чести са северозападните и западните ветрове, следвани от източните ветрове. Най-рядко духат северни и южни ветрове поради влиянието на Стара планина и Витоша. Силни ветрове (обикновено северозападни или южни) в София се наблюдават най-често през пролетга и зимата, като максималната измерена скорост е 36 m/s.
Територията на Софийската котловина принадлежи към умереноконтиненталната подобласт на Континентално-европейската климатична област. Според климатичната класификация на Кьопен Софийското поле има умерено влажен климат с умерено топло лято. По климатичната класификация на Торнтуейт Софийското поле има сух субхумиден климат. Във всички климатични класификации се отчита изразителната сезонност на климата. В крайна сметка климатът може да се дефинира като умереноконтинентален субхумиден с добре изразени годишни сезони и силно антропогенно въздействие.
4.Води:
През територията на кв. Бенковски минават четири реки, три от които са притоци на р. Искър. Река Суходол, която извира от Люлин планина и се влива във Владайската река. Владайската река извира от Витоша, минава източно от квартала и се влива в река Дървеница. Река Дървеница (Перловска река) извира от витоша и се влива в река Искър. Река Искър минава през най-източната част на квартала. През територията на кв. Бенковски минават много подпочвени води, поради което има много кладенци. През 1950 година е открит Биримирският минерален извор, той е дълбок 280 метра, температурата на водата е била 30°С, по свойства е била сероводородна, хипотермална, хидрокарбонатна. През 1952 година лечебните свойства на минералната вода добиват широка известност. През 1953 година водата е каптирана и бутилките с надпис “Минерална вода Биримирци” се разпространява в цялата страна. Днес няма и помен от тази лечебна минерална вода.
5. Почви:
Територията на кв. Бенковски се намира върху смолници. Те са формирани върху слабо дренирани участъци, където вследствие на по-голямото овлажнение се е развила ливадна и ливадно-блатна растителност, която е причината за формирането на дебел хумусен хоризонт. Смолниците се отличават с добро плодородие, особено в години с пролетно-лятно засушаване, поради глинестия им състав, на който се дължи по-голямата им водозадържаща способност. По терасите на реките, които протичат през кв. Бенковски, са формирани алувиално и делувиално-ливадни почви. По състав те са песъчливо-глинести. Това са плодородни почви, при които се получават високи добиви от земеделските култури.
6. Растителен свят:
В кв. Бенковски пастителноста е разнообразна, което се дължи главно на местните природни екологични условия и на влиянието на човешката дейност върху растителността. Както климатът, така и релефът, са първостепенните природни фактори за разнообразната флора на областта. На някои места са разпространени дъбове, върби и тополи, а други са засадени с акация. На териториите заети от селскостопански житни и бобови култури, има тревисти видове, като садина, белизма, луковична ливадина, луковична метлица, очеболец, белизма, власатка, детелина и др.
7. Животински свят:
Представен е от малко на брой видове. Във водните басейни от рибите се срещат каракудата, шаранът, бялата риба, линът и кротушката. От земноводните се срещат жълтокоремната буика, голямата водна жаба и по-рядко дъждовникът. Дребните гризачи са представени главно от обикновената полевка, а ловните бозайници - от заека. Разнообразието при приците е по-голямо. Кв. Бенковски е едно от малкото населени места в които има щъркели.
8. Демография:
Броят на населението е приблизително 4500 души. През последните 10-15 години се наблюдава отрицателен естествен прираст, въпреки че през изминалите 2-3 години броят на новородените се е увеличил. Във възрастовата структора на населението надделява броя на възрастните, а в половата- броят на жените е по-голям. Средната продължителност на живота е 60 години. Броят на браковете се е повишил през последните 3 години, а броят на разводите е малък. Етническата структура на населението е разнообразна, преобладава българското население- 80% , цигани- 15%, турци- 3%, арменци и други- 2%. Поради факта, че кварталът е малък, краен и икономически не много развит се налагат ежедневни трудови миграции към центъра на София и към по-развитите квартали.
9. Стопанство:
Просвета, култъра и образование
Чителището. Основаването на читалище в кв. Бенковски е дело на прогресивния дух на местните хора, на тяхната жажда за знание, за просвета, за свобода, задуховна висота. През есента на 1919 година четирима младежи възобновяват живота на изоставното през войните читалище. От стария основател Тодор Гелев те взимат запазените протоколи, печата, няколко книги оттук-оттам и читалището заживява нов живот. Обикновеното читалище носело името “Пробуда”. Хората показват своята обич към родното читалище, като издигат нова сграда, чиято постройка завършила през 1955 година, а откриването й станало на 13 април 1956 година. На 23 февруари 1965 година се дава ново име на читалището- “Георги Бенковски”. Днес читалището предлага на своите малки и големи посетители курсове по английски език, народни и модерни танци, уроци по пияно и библиотека.
Училището. Още през 1842 година Георги Величков отваря училище в една малка килия, долепена до задната стена на селската механа. Строежът на старото училище е започнал през 1881 и е завършен през 1902 година. До 1920 година училището е било начално, до 1961- трикласно, прогимназия, а от 1961- осмокласно. До 1954-55 година то е било 35-то основно училище, а от 1955-56 година то е 60-то основно училище “Св. Св. Кирил и Методий”. Сегашната училищна сграда- грамаден двуетажен корпус е построена от месец декември 1962 до края на месец август 1964 година. На 1 септември 1965 година започва първата учебна година в сегашното училище.
Църквите и манастира. Както личи от подписа върху един камък, едната църква е била построена от майстор Мано от село Слатина, Софийско.Освещаването на църквата е станало на 8 юни 1846 година стар стил. Това е денят на Тодор Стратилат, на чието име е била наречена църквата. Църквата “Свети Тодор Стратилат” е обявена за исторически паметнк на културата през 1955 година. Другата църква се казва “Свети Нкола”- летни.
Един от най-старите и известни манастири около София, само на около седем километра североизточно от столицата, е Обрадовският "Свети Великомъченик Мина". Според преданието Светата обител е основана още в римско време, а през ХІ век на това място е имало огромен християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора, където поклонниците, тръгнали за монашеската република на Атон (Гърция), получавали своеобразни "визи". През Средновековието той е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите, предавани през поколенията. През 1927 г. селяни от Обрадовци забелязали останки от стари зидове, а баба Бона от село Григорево, която открила над 100 унищожени църкви и манастири, им показала мястото, където били основите на стара църква и олтарна абсида, до която било аязмото със светена вода на манастира. При разкопаването били намерени части от кръст и кандилница, които се съхраняват в Църковно-историческия музей. Християните започват да събират средства за възстановяване на манастира и през 1942 г. са положени основите на сегашния храм, който бил завършен и осветен след три години. Възобновеният манастир “Св. Великомъченик Мина” отваря врати през 1945-а. В историята му присъства едно провидение, свързано с пристигането на чудодейната икона на Св. Мина от Русия. По-късно са построени няколко параклиса, а в олтара на посветения на Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян, е вградено аязмото със светена вода. Празникът на манастира е на 11 ноември, когато Църквата почита паметта на Св. Великомъченик Мина”. Той е египтянин, служил в римската войска в град Котуан по времето на императорите Диоклетиан и Максимилиан, най-жестоките гонители на християните. Св. Мина загинал мъченически за християнската вяра, защото отказал да принесе жертва на езическите идоли. Мощите на светеца са пренесени в храм на негово име в родния му град Александрия.
Производство и търговия
Пречиствателната станция.
Отпадъчните води на София с помощта на канализационната система на града се транспортират до пречиствателната станция, разположена между Кв. Бенковски и кв. Кубратово.Станцията е в експлоатация от 1984 г. и е оборудвана с необходимите съоръжения както за третиране на отпадъчните води, така и за третиране на получените от процесите на пречистване утайки. След подходящо третиране водите от станцията се вливат в р. Искър, а третираните и напълно обезвредените утайки се депонират на специализирано депо в близост до с. Кремиковци.
Етапите през които преминава пречистването на отпадъчните води- Отпадъчните води се обработват в пречиствателни станции. Водата преминава през редица резервоари и съоръжения и чрез филтриране, утаяване и биологично пречистване се отстраняват механичните и органичните замърсители. При тези процеси замърсителите се отделят под формата на различни по структура и вид утайки. Утайките са смесени с вода, която впоследствие чрез процеси на обезводняване се отделя в максимално възможна степен. Така наречената "обезводнена утайка" съдържа висок процент органични вещества. При липса на подходящо третиране на утайката тези вещества предизвикват процеси на биологично гниене, свързани обикновено с неприятни миризми, и е възможно дори разпространение на патогенни микроорганизми.
Предвиждани инвестиции за станцията- Вследствие тежката икономическа криза у нас през 90-те години стопанството за третиране на утайките от пречиствателната станция постепенно излезе от строя. Общинското през този период ВиК дружество на София не беше в състояние да набави необходимите за реконструкцията средства и като резултат утайките от станцията не бяха третирани по никакъв особен начин. Проектът за реконструкция на утайковото стопанство заема приоритетно място в инвестиционната програма на "Софийска вода". Този проект се очаква да завърши през август тази година и включва тотална реконструкция и модернизация и внедряване на най-съвременни технологии за обезвреждане на утайките. Стойността на тази програма е над 5 милиона евро. Ще се реконструират основно 4 огромни резервоара и системата за оползотворяване на биогаза, който е продукт от процесите на обезвреждане на утайката. Предвижда се дори използването на биогаз, който е възобновим източник на енергия и ще замени употребата на по-вредни в екологично отношение източници на енергия като например дизеловото гориво. След преминаване на утайката през процесите на обезвреждане като краен продукт се получава безвреден продукт, който успешно може да се прилага при рекултивация на терени, като естествен наторител в селското стопанство или да се депонира на специализирано депо за отпадъци без никакъв екологичен риск.
Ситуацията с утайката преди пускането на утайковото стопанство в експлоатация- Първо, процесът на биологично пречистване на водата е удължен значително, чрез което се постига частично обезвреждане на утайката още в момента на получаването й. След отделянето на утайката от различните технологични процеси на пречистване тя се смесва и се транспортира до стопанството за обезводняване на утайките. Впоследствие обезводнената утайка се транспортира до така наречените изсушителни полета. Тези съоръжения се намират в рамките на пречиствателната станция и представляват открити резервоари, предназначени да задържат утайката до момента на пълното є обезвреждане в естествени условия, след което следва депониране на вече напълно безвредната утайка. Употребата на тези съоръжения е предвидена именно в случай на излизане от строя на стопанството за обезвреждане на утайките, както е в момента.
Околната среда- Състоянието на утайката в изсушителните полета се контролира изключително строго чрез непрекъснато вземане на проби и отчитане на степента, до която утайката е достигнала в процеса на обезвреждане. Освен редовното пробовземане и анализите, извършвани от екипа на пречиствателната станция, проучвания на утайката се правят от няколко научни института и подразделения на Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и т. н. Практиката на дружеството в момента е да съхранява тези утайки на изсушителните полета минимум за период от 18 месеца, което напълно гарантира, че депонираната след това утайка е напълно безвредна във всяко едно отношение.
На територията на кв. Бенковски се намират: Фирма “АЛТО”, която съществува от 1995г. Произвежда разфасовки, полуфабрикати от птиче месо- охладени; Цех с фирмен магазин за пилешки деликатеси “Ем Ви Ем”; Козметичен цех; Оранжерия- Градински център "Стрелиция"; В бившото ТКЗС се отглеждат пилета и яица;Шивашки цех за спално бельо; Дърводелски цех; Цех за изработка на алуминиева и pvc дограма; Цех за производство на матраци; Плодово- зленчукова борса.
В кв. Бенковсли можете да намерите още: 3 магазина за дрехи; оптика; парфюмериен и козметичен магазин; цветарски магазин; бижутериен магазин; 2 фризьорски салона; 6 хранителни магазина; 2 магазина за алкохол и цигари; 2 бутки за вестници; 2 книжарници; химическо чистене; 2 бензиностанци; платен паркинг; 2 автомивки; 2 автомобилни сервиза; поща; тото пункт; еврофутбол; 2 интернет зали; 7 кафенета и 4 ресторанта. За лиубителите на спорта има картинг писта и футболен стадион.
Здравеопазване и сигурност
В кв.Бенковски има една здравна служба. В нея работят 2 лекарки- д-р Косева и д-р Манолова, 2-ма зъболекари и 4 мед. сестри. В сградата на читалището има лекарски кабинет с един лекар и една мед. сестра. В квартала има 2 аптеки, едната е в сградата на здравната служба, а другата на главната улица.
Непосредствено до квартала се намира мотобатальона или така наречения форт. Там има конна база, училище за полицеиски кучета, от там тръгват автомобилните и моторните патрули.
Транспорт
През кв. Бенковски минава булевард Лазар Михайлов, по него минава маршрута на всички превозни средства, както за квартала така и за селата след него. През кв. Бенковски минават 2 маршрутни таксита- №11 и №46 и 4 автобусни линии- №21/22, №23, №24 и №100, които имат 5 спирки в квартала.
Цветелина Несторова
15 април 2006
Библиография: -“Село Биримирци- квартал Бенковски” геогравско изследване изготвено от Ц. Несторова -интернет- www.google.bg и www.sofia.bg
