Антонин Пий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Антонин Пий римски император |
|
| Роден: | 19 септември 86 Ланувиум, Италия |
|---|---|
| Починал: | 7 март 161 Ланувиум, Италия |
Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Атонин Пий (на латински Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius) е римски император от 138 до 161.
Антонин получава прозвището Пий („благочестив“) за предаността си към своя осиновител, император Адриан. Антонин прави успешна кариера на сенатор, достигайки консулство през 120, като става доверено лице на император Адриан, осиновил го през 138. Тогава Антонин бил задължен от Адриан да осинови Марк Аврелий и Марк Аний Вер, които станали императори след неговата смърт.
През своето управление Антонин успява да се справи с неголеми въстания в провинциите Мавритания, Дакия, Египет и Германия, а в Британия приблизително на 150 км северно от Адриановия вал e построен още един вал против набезите на северните племена. Той получава името Антонинов вал. След смъртта на съпругата си Ания Фаустина през 140 или 141 императорът основава фонд за оказване помощ при издръжката на девойки от бедни семейства.
| Римски императори | ||
| Адриан (117 - 138) | Антонин Пий (138 - 161) | Марк Аврелий (161 - 180) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
