Аневско кале
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аневското кале е българска крепост, която е разположена на южния склон на Стара планина. Това е една от най-запазените български крепости. Крепостните стени са запазени до височина от 12 метра. В миналото стената е ограждала двор от 5 декара. Аневското кале е изградено по време на Второто българско царство. Крепостта е разположена на по-малко от 4 километра от село Анево, на около 2 километра от края на град Сопот. Аневското кале е разположено на надморска височина от 850 метра. В подножието на рида, на който се намира крепостта, протича река Стряма.
В непосредствена близост до останките от крепостта се намира Сопотският манастир „Възнесение Господне“. Крепостта е много добре запазена и поради своите високи останки от стени и кули тя привлича множество туристи. Крепостта се споменава в пътеписа на Иван Вазов „Един кът от Стара планина“. Аневското кале е задълбочено проучвано. Археологическите разкопки в района на крепостта започват още през 1983 г.
Укреплението се е разполагало на различни нива, като на най-горното се е намирала централната цитадела, докато на останалата територия са се намирали други постройки. Главният вход на Аневското кале се намира на южната страна на укреплението. Самата централна цитадела е била пригодена за самостоятелна отбрана.
Чрез археологически разкопки е установено, че в крепостта се е намирал манастирски комплекс с една църква, както и още няколко отделни църкви. Манастирът е бил разположен върху по-стари останки на манастир от 5 век. Учените смятат, че крепостта е започнала да съществува през първата половина на 13 век и е престанала да се използва в края на 14 век.
