Алусиан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Алусиан е вторият син на българския цар Иван Владислав.Той е заточен в Армения заедно с потомците на последните български царе от император Василий II след завладяването на България от Византия през 1018 г. През септември 1040 г. Алусиан, възползвайки се от въстанието на Петър Делян, пристига в България за да претендира за трона. След неуспешен опит да намери привържаници сред приближените на рода си, той се обръща към Петър Делян. Последният, съзнавайки, че Алусиан е конкурент за престола, въпреки всичко му предоставя 40 хилядна войска, с която да атакува Солун. Можем само да гадаем за мотивите на Петър Делян, но опититът на Алусиан да превземе Солун приключва с погром за българската войска. 15 000 загиват пред стените на Солун. След като Алусиан се завръща, през 1041 г. прави заговор срещу Петър Делян, като го приканва на среща и заедно с приближените си go обезоражава, отрязва му носа и му изважда очите. След като завзема властта, Алусиан предприема няколко неуспешни похода срещу Византия и на един от тях през лятото на 1041 г. преминава на страната на Византия изоставяйки войската си. Междувременно император Михаил IV организира войската си и от Солун атакува въстанниците. В сражението при Остров българите претърпяват загуба. Петър Делян е отведен в Константинопол, където историческите сведения за него прекъсват. Така приключва първия опит за отхвърляне на Византийското господство.
