Айтос (Ном Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Айтос

Данни
Население:	857 (2001)
Надм. височина:	612 м
Геогр. положение:	40° 40' 0 сев. ш. 21° 33' 0 изт. д.
Пощ. код:	530 75
Тел. код:

Айтос или Аетос (на гръцки Αετός, Аетос, в превод орел) е село в Република Гърция, център на едноименния Дем Айтос в Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 1 535 жители (2001). Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 46 километра южно от номовия център Лерин (Флорина) и на 12 километра западно от Суровичево в подножието на рида Радош, част от планината Вич.

[редактиране] История

Според легендата селото дължи името си на турския бей Айти от съседното турско село Горицко, чийто чифлик е бил Айтос. Селото е основано от жители на изоставеното Островско село Бегна.

В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото живеят 84 български семейства (429 души).^[1] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Айтос е посочено като село с 30 домакинства с 88 жители българи и 503 жители мюсюлмани.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Айтос има 950 жители българи и 60 жители цигани. ^[3] В началото на 20 век всички жители на Айтос са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1064 българи екзархисти и 66 цигани християни и функционира българско училище. ^[4]

След Балканската война селото попада в Гърция. Преброяването от 1913 година показва 785 жители, а това от 1928 - 941. В 1932 година в Айтос има 166 българогласни семейства, от които 159 са с "изявено българско съзнание". Преброяването от 1940 година показва 1 189 жители.

В 1945 година в селото има 1 335 българофони, 1 185 от които с "негръцко национално съзнание", 50 с гръцко и 100 с "неустановено национално съзнание". Селото пострадва по време на Гръцката гражданска война - в Югославия се изселват 20 семейства, а много други в другите социалистически страни и отвъд океана.

Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 показват съответно 1 056, 1016 и 823 жители. Намаляването на населението през 60-те се дължи на емиграция в Австралия и Канада.

[редактиране] Дем Айтос

Според преброяването от 2001 година Дем Айтос има 3 727 жители и в него влизат следните демови секции и населени места:

Демова секция Айтос

село Айтос (Αετός) (857 жители)

Демова секция Аграпидиес

село Аграпидиес (Αγραπιδιές) (Горицко) (250 жители)

Демова секция Анаргири

село Анаргири (Ανάργυροι) (Рудник) (498 жители)

Демова секция Аспрогия (416 жители)

село Аспрогия (Ασπρόγεια) (Сребрено) (375 жители)
село Перикопи (Περικοπή) (Прекопана) (41 жители)

Демова секция Валтонера

село Валтонера (Βαλτόνερα) (Долно Неволяни) (312 жители)

Демова секция Лимнохори

село Лимнохори (Λιμνοχώρι) (Свети Тодор) (323 жители)

Демова секция Педино

село Педино (Πεδινό) (Любетино) (462 жители)

Демова секция Склитро

село Склитро (Σκλήθρο) (Зелениче) (609 жители)

На територията на дема са и изоставените села Врабчин (Χειμάδιο, Химадио) и Горно и Долно Новоселско (Άνω и Κάτω Νέα Κόμη, Ано и Като Неа Коми).

[редактиране] Външни връзки

Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

[редактиране] Бележки

↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.

Дем Айтос (Аетос)
Айтос (Аетос) \| Горицко (Аграпидиес) \| Долно Неволяни (Валтонера) \| Зелениче (Склитро) \| Любетино (Педино) \| Прекопана (Перикопи) \| Рудник (Анаргири) \| Сребрено (Аспрогия) \| Свети Тодор (Лимнохори)