Питър Брук

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Питър Брук английски режисьор

Роден:	21 март 1925 Лондон, Англия

Питър Брук (Peter Brook) е английски режисьор-постановчик, знакова личност в британското театрално и филмово изкуство. През своята дълга творческа кариера, започнала през 1943, той поставя над 50 спектакъла и снима около десет игрални филма. Питър Брук е автор на няколко книги, в които размишлява върху законите и природата на театъра. В тях той търси „живия театър“, изчистен от фалша и шаблона. Изнасял е лекции в различни градове по света. Има изяви и като оперен режисьор.

[редактиране] Живот и творчество

Питър Стивън Пол Брук е роден в столицата Лондон на 21 март 1925. Учи в Уестминстърския колеж и завършва Оксфордския университет. Прави дебюта си като режисьор през 1945 в репертоарния театър в Бирмингам след като е открит от Бари Джаксън. Режисира „Порочен кръг“ (1945) с Алек Гинес и „Опазената Венеция“ (1953) с Пол Скофилд и Джон Джилгад.

През 50-те години работи по много спектакли във Великобритания, в континентална Европа и САЩ. През 1962 се завръща в Стратфорд на Ейвън, където се включва в новооснованата Кралска Шекспирова компания, където поставя „Крал Лир“ (1962), „Марат/Сад“ (1964), „Ние“ („US“, 1966), посветен на САЩ и Виетнамската война, и „Сън в лятна нощ“ (1971).

През 1970 заминава в Париж, където заедно с Мишелин Розан основава Международния център за театрални изследвания с.г., който представлявал ансамбъл от актьори, танцьори, музиканти и други изпълнители. С него Брук посещава различни страни в Африка и Азия. В центъра се развива изследователска работа върху основите и историческото развитие на световната драма.

Сред филмите, които Брук режисира, са „Просешка опера“ (1952) „Модерато Кантабиле“ (1960) с Жан-Пол Белмондо и Жана Моро, „Повелителят на мухите“ (1962), „Марат/Сад“ (1967), който филмира по своя собствен спектакъл и заснема през 1964, „Срещи със забележителни хора“ (1979) и „Махабхарата“ (1989) по едноименния индийски епос.

Оттогава насам Брук създава различни театрални творби като например версия на „Мъжът, който сбърка своята жена с една шапка“ (1994) на Оливър Сакс, „Дон Жуан“ (1998) на Моцарт и опростена версия на „Хамлет“ (2000). Премиерата на „Тиерно Бокар“, един от неговите последни спектакли, се състои в Европа през 2004, а в САЩ се играе за първи път през 2005 с партньорството на Колумбийския университет.

Творбите на Брук са повлияни от теориите за експерименталния театър на Йежи Гротовски, Бертолт Брехт, Всеволод Майерхолд, от театъра на жестокостта на Антонен Арто и от мистика Георги Гурджиев.

Автор е на книгите „Празно пространство“ („Empty Space“, 1969), „Подвижната точка“ („The Shifting Point“, 1987) и „Отворената врата“ („The Open Door“, 1995).

Синът на Питър Брук, Симон Брук, също е режисьор. Той режисира „Близък портрет на Брук от Брук“, документален филм за своя баща.